Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 112

— Аз прегледам това.

После тръгна по Второ Авеню без да каже „довиждане“.

ПРЕСЯКОХ УЛИЦАТА и следвайки новата си стратегия да се опитвам да ям поне веднъж на ден, влязох в една закусвалня и си поръчах кафе и мъфин с боровинки.

После се разходих нагоре до Медисън Авеню. След около десет пресечки спрях пред една агенция за недвижими имоти, наречена „Съливан, Драскъл“. Влязох вътре, направих някои запитвания, разговарях с брокерка на име Алисън Ботник. Тя беше в края на четирийсетте си години и беше облечена в стилна тъмносиня копринена рокля и подхождащо по цвят палто в стил Неру. Много бързо си дадох сметка, че дори и да бях облечен в джинси и пуловер, и лесно можех да мина за продавач в някой винарски магазин — или за копирайтър на свободна практика — тази жена нямаше ни най-малка представа кой съм и следователно трябваше да бъде нащрек. Колкото до госпожа Ботник аз можеше да съм един от тези нови „dot.com“ милиардери, които искат да се разпрострат в жилище с дванайсет стаи на Парк Авеню. Никога не знаеш тези дни и аз я оставих да гадае.

Докато вървях нагоре по Медисън си мислех за нещо от порядъка на 300 000 с таван 500 000 долара, но ми мина през ума, че сега като съм във връзка с Ван Лун и имам перспективата за проект с Ханк Атууд, няма причина да не си мисля за нещо по-голямо — 2 милиона, 3 милиона долара, че може и повече. Застанал прав в плюшената приемна на „Съливан, Драскъл“, прелиствайки разни лъскави брошури за луксозни апартаменти в нови сгради с имена като Меркурий, Божествен, и слушайки енергичната реклама на Алисън Ботник, с настоятелните лексикални акценти — в горния край, ликвиден, разграбващи се, в непосредствена близост, — усещах как очакванията ми се вдигат с всяка изминала секунда. Виждах също как Алисън Ботник от своя страна — след като свали петнайсет години от вида ми и мислено ме облече в тениска и бейзболна шапка от Калифорнийския университет в Лос Анджелис — се убеждаваше, че съм именно от тези „dot.com“ милиардери. Огънят се разпали още повече, когато небрежно отхвърлих предложението за споразумение в кооперация, поради огромния обем от документация, която се изисква тези дни, за да минеш процедурата за одобрение от управителния борд.

— Управителните бордове са станали много придирчиви — каза тя - не че…

— Разбира се че не, но кой иска да бъде отхвърлен, без да има шанс да се пребори?

Тя оцени това.

— Добре.

Манипулирайки се взаимно до тези две състояния, респективно, користолюбие и професионална възбуда, сведохме нещата до едно — огледи.

Тя ме заведе първо да видя апартамент с четири спални в предвоенна кооперация в източната част на града, на една от улиците, започващи със седемдесет между Лексингтън и Парк. Отидохме с такси и докато си говорехме за пазара и позициите му в момента, имах приятното усещане, че се владея — и че аз контролирам нещата, сякаш аз бях разработил програмата за тази малка интерлюдия и всичко се движеше гладко и по план.