Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 104

През следващите петнайсет минути и нещо писах като бесен, прилагайки по памет различните математически формули, които бях използвал по-предния ден, за да илюстрирам позицията си.

— Както може да видиш тук — казах аз, когато приключих, сочейки съответната формула с писалката си, — стойността на широкообхватната опция, заедно с тези други опции с лекота добавят още 10 долара на дял от акциите на MCL.

Ван Лун отново се усмихна.

После каза:

— Това е изключително добра работа, Еди. Дяволски просто. На Ханк страшно ще му хареса.

КЪМ ДВАНАЙСЕТ И ПОЛОВИНА, след като бяхме прегледали внимателно всички цифри, излязохме от офиса. Ван Лун беше резервирал маса в „Четирите сезона“. Тръгнахме към Парк Авеню, после извървяхме четирите пресечки нагоре към Сийграм Билдинг.

През по-голямата част от сутринта плувах в някакво състояние на смръзнало и изтощено съзнание — на автопилот във всеки случай — но когато пристигнах с Ван Лун до входа на „Четирите сезона“ на Петдесет и втора улица, когато прекосихме фоайето, видяхме гоблените на Миро и кожените кресла по дизайн на самия Мийс ван дер Рое, започнах отново да се изпълвам с енергия. Освен че можех да говоря италиански или да изчитам половин дузина книги за една нощ, или дори да предугаждам пазарите, освен факта, че току-що бях екипирал финансовата структура за едно огромно корпоративно сливане, фактът, че бях тук, в самата Сийграм Билдинг, светаята светих на архитектурата — ме върна към нереалността на цялата ситуация — защото при нормални обстоятелства никога не бих се озовал на такова място, никога не бих се разхождал из легендарната Грил зала, с провесените бронзови клончета и френска орехова ламперия по стените, никога не бих се плъзгал покрай маси, на които седят посланици, кардинали, корпоративни президенти, адвокати на звезди и водещи на телевизионни предавания.

Въпреки това, колкото и странно да изглежда, ето ме тук… щастлив, че мога да се разхождам и плъзгам…

Управителят на ресторанта ни заведе до една от масите под балкона и тъкмо когато се настанявахме и поръчахме нещо за пиене, мобилният на Ван Лун звънна. Той отговори с едва доловимо изръмжаване, слуша няколко секунди, после го затвори. Докато го прибираше, ме погледна с лека, малко нервна усмивка.

— Ханк закъснява — каза той.

— Но ще дойде, нали?

— Да.

Ван Лун се занимава известно време със салфетката си, след което каза:

— Виж, Еди, има нещо, което все се каня да те попитам.

Преглътнах, не бях сигурен какво ще последва.

— Нали знаеш, че имаме малко тържище на един от етажите на „Ван Лун & Съдружници“?

Кимнах.

— Да, имаме го и аз си мислех за тези търгове, в които участваш в Лафайет.

— Да?

— Много впечатляващо, трябва да знаеш.

Един сервитьор ни донесе напитките.

— Не бях на същото мнение, когато Кевин ми каза за това първия път, но след като размислих… — той улови погледа ми, докато сервитьорът поставяше на масата две чаши плюс две малки бутилки с минерална вода, един Том Колинс и водка мартини — ти определено знаеш какво правиш.

Отпих глътка от мартинито.