Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 103
Алан Глинн
Докато говорех — и то през почти стигащото до халюцинации изтощение — осъзнавах каква голяма пропаст съществува между информацията и знанието, между огромната маса от данни, които бях попил през изминалите четирийсет и осем часа и подреждането на тези данни в разбираем аргумент.
— Работата е — продължих аз, — че изграждането на система за високоскоростен интернет е голямо източване на пари и малко рисковано, но тъй като Абраксас вече има портал, водеща марка, това от което се нуждае, е една правдоподобна заплаха, за да сложи началото на своя собствена мрежа.
Ван Лун бавно кимна с глава на това.
— Така че със закупуването на MCL Абраксас
— Как става това?
— MCL притежава Кейбълплекс, нали? Това им дава достъп до двайсет и пет милиона домове, така че дори и да им се наложи да усъвършенстват системите си, те пак са водещи в играта. Междувременно Абраксас може да забави разходите на MCL за изграждането на широкообхватна мрежа и по този начин да отложи всякакви негативни източвания на пари, но да задържи опцията, за да я разработи по-късно, ако се наложи… — имах усещане, каквото ми се беше случвало няколко пъти и преди след вземане на MDT — сякаш вървя по опънато вербално въже, говоря с някого и явно говоря смислено, но в същото време
— Но все пак си остава рисковано, нали? Имам предвид изграждането на широкообхватна система? Независимо дали ще я изградиш сега или по-късно.
— Така е, но новата компания, която ще се появи след сделката, вероятно няма да трябва да инвестира на всяка цена, защото, според мен, за тях всъщност ще е по-изгодно да сключат сделка с друга интернет компания, което ще намали потенциалния свръхкапацитет на индустрията, а това ще е допълнително предимство.
Ван Лун се усмихна.
— Това е дяволски добро, Еди.
Аз също се усмихнах.
— Да, вярвам, че ще се получи. То е на практика ситуация, когато и двете страни печелят. А има и други опции, разбира се.
Виждах, че Ван Лун ме гледа с учудване. Той явно не беше сигурен какви други въпроси да ми зададе… в случай, че всичко се провали и аз се окажех пълен идиот. Но накрая все пак ми зададе единствения въпрос, който имаше някакъв смисъл при тези обстоятелства.
— Каква сума се получава?
Пресегнах се, взех един бележник голям формат от бюрото му и извадих химикалка от вътрешния джоб на сакото си. Приведох се напред и започнах да пиша. След като бях нахвърлял няколко реда на страницата, казах:
— Използвал съм модела за оценка на Блек-Шолс, за да покажа как стойността на опцията варира в проценти спрямо инвестицията… — Спрях, обърнах страницата и продължих да пиша на следващата — изчислил съм го в рамките на рисковия профил и сроковете.