Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 101

После — двайсет минути по-късно — същото нещо се беше случило отново.

И отново.

Така че… очевидно не.

Спрях таксито на Четирийсет и осма улица и вървях пеша до следващата пресечка, където беше сградата на Ван Лун. Докато стигна до фоайето почти бях успял да преодолея накуцването си. Посрещна ме личната асистентка на Ван Лун и ме заведе до един голям комплекс от офиси на шейсет и втория етаж. Забелязах, че в цялостния дизайн на комплекса — в коридорите и огромната приемна зала — се виждаше една безукорна, макар и будеща леко недоумение смесица от традиционно и модерно — застоялото старомодно и опростеното модерно — един пищен, съвършен синтез от махагон, абанос и мрамор с метал, хром и стъкло. Това изведнъж правеше компанията да изглежда като някаква августейша, внушителна институция с бизнес в челните редици, обслужван в по-голямата си част, трябва да кажа, от момчета с около петнайсет години по-млади от мен. Независимо от това, имах тънкото усещане, че нищо тук не е непосилно за мен, че трябва само да се пресегна и ще го имам, че корпоративната структура на място като това е деликатна и тънка като есенна паяжина и ще се поддаде и на най-малкия натиск.

Но след като седнах в приемната под огромното лого „Ван Лун & Съдружници“ настроението ми отново се промени, наклони се по-близко до ръба и аз бях връхлетян от гадене и съмнения.

Как се бях озовал тук?

Как така бях започнал да работя за частна инвестиционна банка?

Защо бях облечен е костюм?

Кой бях аз всъщност?

Дори и сега не съм сигурен, че знам отговорите на тези въпроси. Всъщност, преди няколко секунди, в банята на Нортвю Мотър Лодж, гледайки се в огледалото с размер колкото да улови лицето ми, закачено над захабената мивка, с проникващото през стените и черепа ми жужене и спорадичното прищракване на машината за лед, аз се мъчех да открия и най-малката следа от индивида, който беше започнал да се оформя и кристализира в резултат на масата химически предизвикани импулси и контраимпулси от тази неустоима вълна на заетост. Търсех в чертите на лицето си някакви индикации за индивида, в който може евентуално да съм се превърнал, играч от висока класа, разрушител, духовен последовател на Джей Гулд, но единственото, което откривах в отражението си, единственото, което разпознавах, без реални индикации за нищо, което ще остане в бъдещето, бях аз самият… познатото лице от хиляди бръснения.

Чаках в салона почти половин час, вперил поглед в една картина на отсрещната стена, която реших, че е оригинал на Гоя. Секретарката беше изключително дружелюбна и от време на време ми се усмихваше. Когато Ван Лун най-после дойде, прекоси приемната с широка усмивка на лицето. Потупа ме по гърба и ме въведе в офиса си, който беше голям колкото половината Роуд Айлънд.

— Извинявай за закъснението, Еди, но бях извън щатите.

Като прехвърляше набързо някакви документи на бюрото си, обясни че току-що пристига с директен полет от Токио с новия си Голфстрийм V.