Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 59

— Не може да се угоди на някои хора…

— О, господи! — извика тя внезапно, когато осъзна с пълна сила какво се е случило току-що. — Застрелял си го, докато се е целил в главата ми! Ами ако пръстът му беше трепнал или… Можеше да ме убие!

Кастил излезе от купето и подаде на Чейс пистолета си, преди да използва ключа, за да отключи белезниците на Нина.

— Всъщност, това почти никога не се случва.

— Не и ако го уцелиш в главата — добави Чейс. — Да го раниш в тялото е друго нещо. Хидростатичен шок, мускулни спазми… Но така…

Тряс!

Нина извика.

— А — каза Кастил извинително, като се обърна към купето, виждайки да се извива пушек от дулото на пистолета на Махджад, — това е било само спазъм. Май трябваше да взема и другото му оръжие.

Нина погледна Чейс.

— Казах „почти никога“ — оправда се той, докато преглеждаше пистолета си, преди да го върне в кобура му. — Но защо още сме тук? Трябва бързо да се измъкваме!

— Как? — Нина разтърка болезнените си китки. — Все още сме в Иран! А какво става с Кари?

— Работя по въпроса. — Чейс погледна мъртвия войник. — Той ли взе всичките ни вещи?

Кастил кимна и издърпа чантата изпод тялото му.

— Ето.

Чейс бързо я пребърка и извади един мобилен телефон.

— Ето това е! Само се надявам да съм си заредил батерията.

— Какво ще правиш? — попита Нина.

Той се усмихна.

— Ще се обадя на един приятел.

8.

Кари крачеше из малката стая. Къщата на Хаджар, която беше видяла от хеликоптера, не беше като повечето къщи в страната. Кацнала на една скала в планината Загрос, тя представляваше нещо средно между палат и крепост, достъпна само по въздух или по един-единствен лъкатушещ път.

И като всяка крепост имаше свой собствен подземен затвор.

Не някакви влажни, средновековни килии. Претрупаната архитектура на сградата подсказваше на Кари, че е била построена преди около три десетилетия, финансирана от човек с много пари, пълна липса на вкус и деспотично его. По всяка вероятност бившият шах на Иран. Своего рода форт подсилен Кемп Дейвид високи стени и абсурдно показен дизайн.

Каквото и да е било първоначалното й предназначение, сега тя беше владение на Хаджар и Кари имаше чувството, че тя и Юри Волгин далеч не са първите обитатели на подземието.

Това, че руснакът се намираше в съседната килия, не беше от голяма полза. Предателството на Хаджар го бе хвърлило в състояние на шок и само споменаването на Куобрас го караше да изпада в паника.

Тя върна мислите си към Хаджар. Този човек играеше една изключително опасна игра, като се опитваше да накара баща й да плати откуп за нея, без да знае колко голям риск поема. Баща й щеше да обърне земята, за да си я върне невредима… но нямаше да се откаже от онова, което бе замислил.

Нито пък тя.

Запита се колко ли време ще продължи всичко, преди Хаджар да ги извика. По всяка вероятност сега се опитваше да се свърже с Куобрас и баща й, за да предяви финансовите си претенции срещу освобождаването им.

Трябваше да използва това време, за да се опита да избяга.

— Извинете — извика тя на пазача отвън и се приближи до вратата на килията. — Имам нужда от помощ.