Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 61

— Хюго — прекъсна го Чейс.

Белгиецът изсумтя и млъкна.

— Нека позная — обади се Нина. — Поредната страна, в която никога не сте били официално, права ли съм?

Чейс вдигна вежди.

— Нещо такова.

Продължиха да вървят през гората. Дърветата постепенно изтъняха, разкривайки напред разбит черен път.

— Това ли е? — попита Нина.

Чейс сканира района.

— Би трябвало. Сега ще търсим поток, който извира от… — Той посочи към близкия хълм. — От там. Тя каза, че ще ни чака там.

— Тя? — вдигна учудено вежди Нина.

— Какъв е проблемът, док? — изгледа я Чейс. — Да не ревнуваш?

— О, и как само! — Тя театрално сложи ръце на сърцето си.

Кастил и Чейс се изхилиха.

След още пет минути видяха напред един очукан ван. Чейс нареди всички да го чакат в прикритието на гората.

— Ще се върна след малко.

Нина го гледаше как се промъква между дърветата с пъргавина, която трудно би предположила предвид доста плътното му телосложение. Колкото повече наближаваше вана, толкова по-ниско се привеждаше. Спря на десетина метра от целта си, след това се затича и изчезна отзад.

Тя осъзна, че Кастил е извадил оръжие, дори Хафез се бе въоръжил с една от пушките, които бяха взели от влака.

— Просто за всеки случай — увери я белгиецът.

Не се виждаше никакво движение. Те чакаха разтревожени, докато секундите се нижеха… След миг Чейс се появи и махна с ръка.

— Безопасно е — каза Кастил и свали оръжието си.

— Ами ако някой го държи под прицел? — усъмни се Нина.

— Щеше да държи палеца си по друг начин.

— Вие, момчета май много обичате малките номера и сигналите, а? — развесели се тя.

— От това зависи животът ни. — Той вдигна Хафез, а Нина му помогна да отидат до вана.

Когато наближиха, Чейс говореше на някого вътре в кабината. Той се обърна към тях:

— Хей, искам да ви запозная с една много добра моя приятелка, която ще ни помогне да си измъкнем задниците оттук. Казва се Шейла Язид.

От вана излезе млада жена на около двайсет и пет години. Беше изключително привлекателна и… в напреднала бременност.

— О, господи — не се сдържа Кастил. — Това вече не го очаквах. Да си забравил да ни кажеш нещо за последното си посещение тук, Едуард?

— Сигурно си спомняш Хюго Кастил — обърна се Чейс към младата жена. — Много тъп белгиец, без никакви маниери.

Шейла се усмихна.

— Разбира се, че си го спомням. Макар че тогава имаше… — Тя прехапа горната си устна. — Мустаци?

— Да, всички се радваме, че ги махна.

— Бонжур. — Кастил се поклони леко. — И поздравления! Разбирам, че си се омъжила след последния път, когато се видяхме.

— За чудесен мъж — отвърна тя с грейнал поглед.

На Нина й се стори, че Чейс за миг се сепна, преди да се съвземе и да продължи да ги представя един на друг.

— А това е Хафез — рече той, — който е бивал и по-добре…

— Само една драскотина! — възрази иранецът.

— … и най-важната жена в живота ми в момента, д-р Нина Уайлд.

Шейла хвърли възхитен поглед на Чейс.

— Вие сте женени?!

— Не! — извика Нина.

— По дяволите, не можа ли да го изречеш още по-бързо? — каза Чейс с престорено обиден глас, преди да се обърне отново към Шейла. — Не, аз съм бодигардът й. А, както бог сам вижда, тялото й се нуждае от много пазене.