Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 58

— Готови? — погледна го Кастил и вдигна пушката си.

Чейс кимна и направи същото.

— Бой до край!

— Бой до край! — повтори Кастил.

Чейс се изправи и дръпна лоста за аварийно спиране.

Целият влак се разтресе при удрянето на аварийните спирачки, колелетата заскърцаха върху релсите. Чейс се приготви и изчака машината да забави…

— Сега!

Кастил се показа иззад ъгъла и се прицели. Войникът, зашеметен от внезапното спиране, го забеляза, излезе от укритието си и даде един изстрел. В същия момент Чейс изскочи и се притисна в отсрещната стена, отвличайки вниманието на жертвата си.

Пушките на двамата бивши командоси изгърмяха едновременно. Войникът се олюля и падна назад като парцалена кукла.

Чейс чу писъка на Нина.

— Напред! — заповяда той и се затича. Кастил го последва.

Вратата на купето бе леко открехната, запречена от неподвижното тяло. Чейс не спираше да тича, хвърли се напред точно преди да стигне до вратата и да се приземи с перфектно кълбо на отсрещната страна. Един пистолет проби дупка в прозореца на сантиметри зад него.

Той хвърли поглед на вътрешността на купето на минаване покрай него и докато забавяше крачка, направи знак на Кастил с ръка: един заложник и един от лошите. Влизаме, три, две, едно…

Двамата мъже заобиколиха вратата и насочиха пушки към мишената.

Махджад стоеше с Нина пред тях; в лявата му ръка, обгърнала кръста й, се виждаше военен пистолет, който се целеше във вратата. В дясната му ръка проблесна дулото на друго оръжие, опряно в тила на Нина.

Нина трепереше.

— Еди!

— Свали оръжието! — извика Махджад. — Ще броя до три. Ако не свалите оръжията си, ще…

Чейс и Кастил размениха бързи погледи.

— Три! — извика Чейс.

Винтовките на двамата бивши командоси излаяха едновременно.

Двата куршума уцелиха челото на Махджад и пръснаха черепа му; помещението се обагри в червено, когато кръвта оплиска стъклото зад него. Той се свлече на колене, после се залюля и падна назад, блъскайки се в стената.

Чейс се обърна към Нина. Тя стоеше вцепенена, през цялото време не бе помръднала.

— Д-р Уайлд? — произнесе той, но тя го гледаше с празен поглед. — Нина!

Тя примига.

— Какво?…

— Нина — повтори той, — гледай ме в очите, разбра ли? Направи крачка напред, без да сваляш очи от мен.

— Добре… — Тя направи една скована крачка. Емоцията започна да се връща на лицето й, но не беше страх или шок. А по-скоро объркване. — Защо е нужно?

— А какво лошо има в това да ме гледаш?

Тя направи втора крачка.

— Ами… ъ-ъ-ъ…

Чейс се нацупи.

— О, благодаря.

— Нищо! Не, лицето ти си е наред! — Тя махна с ръка извинително. — Само исках да знам защо трябва да те гледам.

Той я хвана за ръцете и бързо я изведе от купето, като прескочи тялото на мъртвия войник.

— Просто не исках да виждаш онзи тип с наполовина отнесена глава, това е.

Тя погледна надолу към войника, чийто крак запречваше коридора.

— Какво, да не би да е по-различно от онзи тип с кървящия гръден кош, който направо се взриви точно пред мен?

Чейс поклати глава.