Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 56

Той изхвърли изразходвания магазин, върна се в купето да вземе неизползваните патрони, а после отново излезе с насочено оръжие. Кастил, Хафез и — най-важното — Нина, бяха някъде тук, на този влак и той трябваше бързо да ги намери.

Един от техните гардове вече бе излязъл от купето, изпратен от Махджад да разбере какво става и сега пазачите на Кастил и Хафез гледаха озадачени при далечния, но не можеш да се сбърка с друго звук от автоматично оръжие.

Кастил закова очи в приятеля си:

— Хайде!

Той скочи от мястото си и се завъртя, окованите му ръце избиха оръжието от ръцете на войника от дясната му страна, мъжът се олюля и падна върху седящия отсреща негов колега. В същия момент Хафез се наведе напред, блъсна другия и оръжието му излетя във въздуха. Кастил се изправи, извъртя се отново, вдигна лакът и го заби в гърлото на иранеца отдясно.

Скоро всички войници лежаха на пода в безсъзнание.

— Добра работа свърши — задъхано каза Хафез и кимна към неподвижните тела.

— Ти също.

— Ако онзи не беше излязъл, щеше да го сполети същата участ.

— Вярвам ти, старче. — Кастил завъртя очи. — А сега се надявам, че у някого от тези глупаци тук се намира ключът за белезниците ни.

Чейс хукна към втория вагон, мина покрай затворената врата на една тоалетна и зави към следващия коридор, колкото да види още четирима иранци с насочени оръжия.

Той се дръпна зад ъгъла, успявайки да изстреля няколко куршума. Силен вик му подсказа, че е улучил. Дървената облицовка върху стената на коридора се пръсна на стотици парченца, пометена от куршумената буря.

— Исусе Христе! — Той закри очи да се предпази от треските. Неудобната дължина на оръжието му означаваше, че ще му е трудно да стреля на сляпо, докато противниците му могат да се скрият в купетата и да използват превъзходството на огневата си мощ да го държат надалеч, докато пристигнат подкрепленията им.

Или, осъзна той с ужас, щяха да хвърлят ръчна граната към другия край на коридора!

Един от мъжете извика на фарси „Огън!“ и издрънчаването на предпазителя на гранатата се чу отчетливо, когато приятелите му спряха стрелбата.

Десет секунди щяха да са достатъчни на Чейс, за да стигне до тежката свързваща врата, преди гранатата да избухне…

Той дори не се опита. Вместо това свали винтовката си, хвана я за цевта като бухалка, завъртя се и в този миг видя тъмнозелената яйцевидна форма над себе си…

Удари я с приклад и я запрати обратно към коридора. В следващия миг се чу взрив. Всички прозорци издрънчаха и се посипа дъжд от стъкла. Нахлулият отвън вятър разсея бързо дима. Чейс се огледа. Видя няколко мъртви тела, или по-точно части от тях, но от Махджад нямаше и следа — сигурно се намираше в предния вагон със затворниците.

Той тръгна нататък.

— Граната ли беше? — попита Хафез.

— Да.

— Дали е бил Еди?

— Със сигурност. — Кастил разкопча белезниците на иранеца. — Готов ли си?

— Абсолютно.

— Да тръгваме!

Те вдигнаха оръжията си и предпазливо излязоха от купето, оглеждайки се: Кастил — назад, а Хафез — към предната част на вагона.