Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 55

По дяволите!

Целият товарен влак щеше да изгърми във верижна реакция — а експлозиите следваха една след друга по линията по-бързо, отколкото се движеше неговият влак, и го застигаха.

Ако не успееше да се скрие по някакъв начин вътре през следващите десет секунди, щеше буквално да се изпари.

Той опъна ръце, сухожилията му бяха стегнати като стоманени кабели, и се оттласна нагоре с вик, който мигновено бе заглушен от пронизителните гърмежи на останалите експлодиращи цистерни. Усети опърляне на кожата, когато тупна върху дървената платформа. Изправи се и дръпна силно бравата на вратата.

Заключена!

Верижните експлозии го изпреварваха напред и горещият вятър от огнените кълба брулеше лицето му. Чейс се притисна отчаяно към вратата, нямаше къде другаде да се скрие…

Внезапно се изтърси по гръб вътре във вагона и се втренчи невярващо във войника, току-що отворил вратата.

Претърколи се бързо. Изненадан, иранецът го гледаше с глупаво изражение — после погледна нагоре и видя стена от течен огън, който облизваше гърба на влака.

Дори нямаше време да извика, когато яркият пламък от последната цистерна нахлу през вратата, огнена струя, която обхвана за миг цялата вътрешност. Погълнат от огнената стихия, мъжът издаде неистов крясък, преди да се спъне в Чейс, размахал ръце.

Чейс отново се търкулна, подгонен от пламтящия ад, и то тъкмо навреме. Изправи се на крака, без да обръща повече внимание на гърчещия се войник. Сега, когато вече бе успял да стъпи на влака, го чакаше работа.

Махджад се стресна от първата експлозия, но когато тя бе последвана от една след друга все по-силни детонации, на лицето му се изписа израз на ужас. Той забрави за Нина и се хвърли към отворената врата на купето, като изкрещя някакви заповеди в коридора.

Тя нямаше представа какво става, но имаше чувството, че бомбардират влака!

Беше ли възможно Чейс да е тръгнал след нея? Не можеше да си представи как, но каквото и да ставаше, то бе уплашило Махджад.

Може би това й даваше шанс да избяга?

Кастил и Хафез размениха продължителен поглед, когато един от техните стреснати пазачи отвори вратата и виковете на Махджад долетяха от другия край на вагона. Този път погледът беше сигнал, потвърждение, че и двамата мислят едно и също.

Бяха готови!

Чейс отвори тежката плъзгаща се врата и се оказа в коридора на старомоден вагон с купета. За негово облекчение купетата, покрай които мина, бяха празни. Ако вътре имаше войници, със сигурност щеше да си навлече неприятности…

Стъпки!

Затопуркаха груби ботуши и един мъж изтича от отворената врата на едно купе в другия край. Сега вече нямаше да му се размине.

Той се вмъкна в най-близкото купе и издърпа вратата. Стъпките приближиха: бяха петима души. Той надникна през прозореца. Един войник стоеше на крачка от него.

— Пс-с-т!

Войникът го изгледа с изненада, която премина в шок за частица от секундата, преди един юмрук да се забие в лицето му. Чейс го издърпа в купето, удари за втори път, взе оръжието му, след което излезе в коридора, откривайки огън по останалите войници.