Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 54

Иранецът се приближи още и изсъска:

— Умри, американско животно!

— Американско? — задавено повтори Чейс. Свободната му ръка излетя нагоре и той стовари юмрук в лицето на войника. Хрущялът на носа му изпука, рукна кръв и онзи се олюля назад. Хватката около гърлото на Чейс се разхлаби мигновено.

Той заби коляно в стомаха на иранеца, който изпъшка и се опита да се измъкне настрани.

— Аз съм британец, мръсник такъв!

Чу се свирката на влак.

През предното стъкло той видя как черното туловище приближава и релсите пръскат искри при рязкото набиване на спирачки. Влачеше дълъг керван от бели цистерни, пълни с нафта или с химикали.

Влакът, в който се намираше Нина, се движеше почти успоредно.

Машинистът на насрещния влак скочи от кабината и неуправляемото пухтящо чудовище заплашително се понесе към Чейс.

Войникът се изправи и изкрещя…

Чейс скочи към съседния вагон и едва успя да се хване за перилата на отворената платформа. Единственото, което можеше да направи, бе да вкопчи пръсти в бруления от вятъра метал.

В този момент локомотивите се сблъскаха.

Корпусът на насрещния влак се разби във вихър от раздробен метал. Ходовите талиги се удариха в неподдаващия метален блок на огромния дизелов двигател на втория влак. Локомотивът на Чейс тежеше поне сто тона, но срещу инерцията на цяла композиция от няколко хиляди тона, която се носи със скорост от почти осемдесет километра в час, беше като да се забиеш в стена от желязо. Отекна чудовищен трясък.

Локомотивът подскочи, задният му край излетя от релсите. За миг се отдели от земята, преобърна се, а след това тежко се сгромоляса върху другия локомотив. Двата двигателя се пръснаха от удара. Стотици галони с дизелово гориво бяха изхвърлени и пламнаха.

Първата цистерна дерайлира и се заби в грамадата смачкан метал. Съдържанието й бликна…

— Времето ти изтече — каза Махджад. Наведе се към Нина и злобната му усмивка стана още по-широка, когато се пресегна към крака й. Тя се опита да го отблъсне, но нямаше къде да избяга. — Е, какво е последното ти…

По съседната линия се носеше друг влак. Махджад погледна нататък, после очите му се върнаха върху Нина. Отвори уста да каже нещо, но точно тогава вагонът бе разтърсен от страхотна експлозия.

В кариерата си на момче от специалните части Чейс се беше оказвал неприятно близко до целите на военновъздушните удари на НАТО, но разтърсващият земята удар на петстотинкилограмовата бомба с лазерно насочване приличаше по-скоро на фойерверк, в сравнение с мощната експлозия при избухването на първата цистерна. Влакът, към който той отчаяно се притискаше в момента, го бе отнесъл далеч от нея при скоростта си от над осемдесет километра в час, но въпреки това детонацията бе оглушителна и горещината, с която разширяващата се огнена топка го подгони, бе достатъчна да опърли космите по ръката му.

Чу се ново ужасяващо скърцане, когато останалите цистерни се затъркаляха една върху друга само на няколко метра от него.

Още една експлозия! Втората цистерна във влака избухна, последвана миг по-късно от трета.