Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 37

Готовността на Кари се простря дотам, че предложи на Нина да облече светлокафяв шлифер, който й стигаше до коленете. Макар Нина инстинктивно да негодуваше срещу всяка система, която й налагаше правила за обличане или поведение, тя изпита облекчение, че поне не се налага да се покрива с бурка. Но не можа да не изпита бодване на ревност пред дългата дреха, която Кари бе избрала за себе си. Макар това без съмнение да бе в съгласие с изискванията на иранския протокол, то диплещата се, тясна в кръста бяла одежда, я правеше да изглежда дори с още по-поразителна фигура.

На летището Кари си бе сложила шал на главата, но щом Ленд Роувърът потегли, тя го свали. Нина стори същото.

Шофираше мъж, когото Чейс представи като „стар мой приятел“. С десетина години по-възрастен от Чейс и Кастил, Хафез Марадежан беше як мъж с тъмна кожа и прошарена брада, която имаше сигурно петнайсетина сантиметра. Беше също така страстен пушач, за неудоволствие на Нина — особено когато разбра, че им остава най-малко още един час пътуване.

— Е — започна Хафез. — Въпреки че Нина говореше малко арабски, той предложи да говорят на английски: — Май пак се върна на работа, а, Еди?

— Аха — отвърна Чейс. Той седеше на предната седалка, а Нина се бе сместила между Кари и Кастил на задната. — Същият бизнес, нови шефове. — Той наклони назад глава по посока на Кари.

— А! Бих ви казал добре дошла в Иран, госпожице Фрост, но настоящото управление… Пфу! Не заслужава уважение. — Хафез продължаваше да гледа Кари, докато говореше, намигайки на Нина всеки път, когато отклонеше очи от обезпокоително натоварения път. — Най-накрая получихме правителство, което се опитва да бъде прогресивно, и какво стана? На следващите избори ще ги изхвърлят от кабинетите им. Демокрация? Няма полза, ако хората са идиоти! — Той издаде някакъв звук — нещо средно между смях и суха кашлица. — И все пак се радвам да те вида, Еди.

— Значи си бил в Иран преди? — попита Нина.

— Не, никога — отвърна Чейс бързо. Кастил погледна разсеяно навън през прозореца.

Хафез изстреля кашлящия си смях отново.

— Ех, тези западняци с вечните им тайни! Това, което се случи беше…

— Абсолютно нищо — прекъсна го Чейс. Специалните натовски сили никога не са провеждали операции в Иран. Никога. Той погледна Хафез, който се ухили и издуха поредния облак дим.

— Е, значи тогава съм помагал на призраци. Между другото, една от кутиите, които така и не взе, е отзад, както помоли.

Кастил се протегна през задните седалки и взе един мръсен метален контейнер с размерите на голяма кутия за обувки.