Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 36

— Нещо не е наред ли? — попита Нина.

— Не — просто един имейл от баща ми, нещо, което не очаквах. Не е за притеснение, всъщност — добри новини. Но не е точно сега моментът, така че… — Тя се наведе напред, усмихвайки се за първи път, откакто се бяха срещнали, като разкри блестящи бели зъби. — Мисля, че трябва да ви се извиня, д-р Уайлд.

— За какво?

— Не бях най-добрата домакиня. Бях прекалено заета с работата си за фондацията, с тази експедиция… Съжалявам, ако съм се държала малко хладно и дистанцирано.

— Не, няма защо да се извинявате — увери я Нина. — Вие сте много заета, сигурна съм, че трябва да правите много неща наведнъж.

— Е, вече не. От този момент отдавам цялото си внимание на вас и тази мисия. Искам да е успешна — искам също да сте в безопасност.

— Благодаря — кимна Нина, усмихвайки се в отговор.

Кари вдигна очи към Чейс.

— Господин Чейс — каза тя, фиксирайки го с неодобрителен поглед, — в деколтето ми ли се опитвате да надничате?

Нина потуши кикота си, а Кастил прикри смеха си с ново отхапване на ябълка. Чейс безспорно бе хванат в момент на прегрешение, но вместо да се опита да отрече, само се облегна назад и вдигна вежди.

— Щом аз мога да го направя, тогава може и всеки иранец, който ви види, а те се интересуват много от женските секси дрешки. Мислех си дали няма да е по-подходящо да се преоблечете в нещо по-старомодно, преди да кацнем.

Кари носеше тесен бял потник и кожени джинси, подобни на онези, с които бе облечена в Равнсфйорд.

— Имате право. За щастие, съм се подготвила.

— Д-р Уайлд е добре, трябва да си облече само сако.

Нина го погледна.

— Да не би да казвате, че съм старомодна, господин Чейс? — Тя би използвала думата „непретенциозна“ и „практична“, ако трябваше да опише собствените си джинси, блуза и здрави обувки.

— Изглеждате чудесно — усмихна се Кари, ставайки. — Ако имате нужда от нещо, само ми кажете. — И тя отново отиде в задната част на самолета.

Кастил привърши ябълката.

— Ах, Англия — произнесе с апломб той. — Страна на очарователните, изисканите, романтичните. А така също и на Едуард Чейс.

— Стига, Хюго, разкарай се.

Кастил го замери с една семка от ябълката.

— Винаги ли е такъв? — попита Нина Кастил.

— Боя се, че да.

— Дамите харесват точно това — невъзмутимо заяви Чейс, пускайки семката в празната си водна чаша. Той погледна часовника си и се протегна в седалката.

— Създаваш си удобства?

— Правя възможното — отвърна той. — Ще кацнем след половин час. И се молете пътуването по суша да е по-гладко от това.

Чейс определено бе прав, помисли си Нина. Ленд Роувърът, който ги откара на срещата с Фейлак Хаджар, бе виждал и подобри дни; а пътят под него, както изглежда, не бе виждал бял ден през цялото си съществуване.

„Гълфстриймът“ кацна на летището, обслужващо иранския град Исфахан в планината Загрос в западната част на страната. Макар групата да нямаше проблеми на митницата, дори след като Нина показа американския си паспорт — оказа се, че фондацията „Фрост“ е осигурила значителна помощ след разрушителното земетресение през 2003-та година, спечелвайки признателността на иранското правителство — те продължаваха да получават подозрителни погледи. Всички жени, които видяха, докато излизаха от Исфахан, носеха шалове, а някои бяха дори забулени. Макар иранците да не бяха толкова стриктни в изискванията си по отношение облеклото на жените — както бе в съседна Саудитска Арабия, — връхните дрехи, които скриваха женските форми, бяха задължителни дори за гости.