Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 39

Нямаше и две минути, когато Чейс се появи отново, следван на разстояние от Кастил.

— Чисто е. Само две стаи са, няма никой.

— Отзад също няма никой — добави Кастил.

— Не че очаквах, но трябваше да проверим. Добре тогава — продължи Чейс. — Този е единственият път, откъдето може да се влезе и излезе. Който и да дойде, ще го видим.

— Не мисля, че ще дойде по пътя — прекъсна го Кастил със странно изражение на лицето.

— Защо?

— Не чувате ли?

Чейс наклони глава на една страна, после се ухили.

— О, да. — Той потупа белгиеца по рамото. — Звукът от кошмарите ти! Ето, идва да те отнесе!

— Както изискано се казва на английски — върви по дяволите!

Нина отвори вратата и се ослуша.

— Какъв е проблемът? — Тя ясно го чу пак, не можещото да се сбърка бръмчене, подето от ехото на околните планини.

— Хюго навремето е имал неприятно преживяване с хеликоптер — обясни Чейс. — Оттогава има фобия. Всеки път като види хеликоптер, смята, че нещо ще се обърка.

— Летят с огромна скорост! — възрази Кастил. — Как може да не са опасни?

— Добре, скрий се някъде, аз ще го посрещна, когато кацне, става ли? — Чейс му смигна и добави с по-тих, сериозен глас: — Хвърляй по едно око. — Кастил кимна.

Хеликоптерът започна да прави кръгове над постройката. Нина беше виждала такива по филмите и дори няколко пъти бе летяла с такъв модел: Бел Джет Рейнджър. Той направи бърз кръг отгоре, след това започна да кръжи и кацна на стотина стъпки от Ленд Роувъра.

Чейс изчака витлата да забавят и излезе. Хаджар беше с компания. Освен пилота, в Рейнджъра имаше още трима души. Той наведе рамене, усещайки тежестта на магнума в кобура под якето си, готов да го използва, ако се наложи. Само ако се наложи.

Задните врати на хеликоптера се отвориха и двама едри, брадати мъже с тъмни костюми и слънчеви очила огледаха района, преди да скочат и да вперят погледи в Чейс. От начина, по който се държаха, можеше да прецени, че са бивши военни — но обикновени войници, не от спец частите. Можеше да се справи с тях.

Единият се наведе по-близо към хеликоптера и заговори на фарси. Вратата се отвори и Фейлак Хаджар излезе.

За разлика от бодигардовете си, той бе облечен в традиционна арабска роба. Но също като тях носеше слънчеви очила — макар да си личеше, че неговите са много по-скъпи.

Отвътре го последва друг мъж. Беше бял, с къса, остра коса, с няколкодневна брада и предпазлив израз на лицето. Чейс предположи, че това е Юри Волгин.

— Вие ли сте Чейс? — попита Хаджар.

— Да!

— Къде е госпожица Фрост?

— Къде е предметът? — поиска да разбере Чейс. Хаджар се намръщи, след което се върна обратно в Джет Рейнджъра и изнесе малък кожен куфар. Кимайки, Чейс отстъпи.

— В къщата — каза Хаджар и посочи с очи черното куфарче. — На завет от вятъра, какво ще кажете?

— Какъв вятър? — промърмори Чейс. Витлата вече бяха напълно спрели, само от време навреме полъхваше. Той още веднъж огледа района, за да се увери, че са сами, но не видя никого.