Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 35

— Окей — реши тя, — съгласна съм. Кога тръгваме?

Фрост се усмихна.

— Веднага, когато сте готова.

— Харесва ми начина ви на мислене — каза Нина, отвръщайки му с усмивка. — Само защото Атлантида е чакала единайсет хиляди години, не означава, че трябва да чака още…

— Тогава — каза Кари, — да вървим и да започваме.

4.

Иран

Нина разтърка раздразнено ръката си.

— Още ме боли.

— Да не искате да пипнете някоя екзотична средноизточна болест? — попита Чейс весело. — По-добре се подсигурете, вместо да съжалявате.

— Знам, знам. Само ми е неприятно.

— Това е нищо! Трябваше да видите инжекциите, които ми слагаха, когато бях в Специалните части. Ей такива големи игли! Няма да искате да знаете къде ги забиваха.

— Със сигурност не бих искала да знам.

Гълфстриймът тъкмо бе прелетял над Черно море и Турция по пътя си към Иран. Не бяха поели по директния маршрут от Норвегия, вместо това заобиколиха към Прага, за да вземат още един пътник. В самолета с Нина, Чейс и Кари, която седеше сама в задната част на салона и работеше на лаптопа си, пътуваше и един мъж, когото Чейс представи като Хюго Кастил. От начина, по който се шегуваха един с друг, беше ясно, че са стари приятели.

— Да, с Едуард се познаваме отдавна — потвърди темпераментният, с продълговато лице европеец — французин навярно, помисли си Нина, съдейки по акцента му. — Работили сме заедно в много специални операции за НАТО. По-точно секретни, както казвате вие — добави той и разтърка острия си нос.

— Значи сте били във френската армия?

Кастил се изправи в седалката си с израз на голямо възмущение:

— Френската? Ама моля ви се! Аз съм белгиец, мадам!

— Съжалявам! Не съм разбрала — побърза да се извини Нина, преди да осъзнае, че Чейс се смее. Лицето на Кастил също се опъна в усмивка. — Хей, ама вие на майтап ли ме вземате?

— Малка шегичка — каза Чейс. — Хюго упражняваше френския си. Белгиец е, това е единственият трик за привличане на вниманието.

— Английски еснаф — подсмръкна Кастил. Извади от джоба на якето си една лъскава ябълка и я огледа внимателно, преди да отхапе.

— Е, какво можем да очакваме в Иран, мистър Чейс? — попита Нина.

— Наричай ме Еди. — Изражението му стана сериозно. — Надявам се да нямаш много вземане-даване с местните. Нещата трябва да са прости: срещате се с Хаджар, решаваш дали това нещо е истинско, след това шефа — той кимна към Кари, която продължаваше да се занимава с компютъра си — трансферира парите и край. Такъв е планът, ако всичко е законно.

— А ако не е?

Той потупа коженото си яке, провесено върху дръжките на седалката. Прикладът на пистолета му личеше ясно.

— Тогава ще има неприятности. Не се притеснявай, ще се оправим. Ще те пазя, док.

— Ние ще ви пазим — поправи го Кастил, докато дъвчеше парчето ябълка.

— Благодаря. — Нина не сподели безпокойствата си.

Лаптопът на Кари издаде звук. Тя погледна екрана изненадано, след това сините й очи проблеснаха и тя улови погледа на Нина, миг преди да се върне отново към компютъра. Бързо натрака нещо по клавиатурата, после затвори лаптопа и седна в седалката срещу Нина.