Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 38

— Заровеното съкровище! — обяви той, отвори го и измъкна черен автоматичен пистолет, пълнители и, за ужас на Нина, ръчна граната. — Ето, дръж я!

Нина изписка, когато той внимателно сложи гранатата в ръката й. Кастил бързо и умело провери оръжието, зареди го, след което го пъхна в сакото си.

Тя продължаваше да гледа изумено гранатата.

— Не се плаши — каза той, като я взе от нея. — Няма да избухне, докато не дръпнеш халката. Ето така.

Той изтегли халката и Нина извика.

— Това нещо има петминутен предпазен бушон — обади се Чейс. — Но не се притеснявай, не се задейства преди…

— Никак не е забавно! — прекъсна го Нина.

— Господа — намеси се Кари, — предпочитам да не тероризирате най-важния член на нашата експедиция. — Думите бяха меки, но властната нотка в гласа й не можеше да се сбърка.

— Съжалявам, шефе — вдигна рамене Чейс. Той обезвреди гранатата и я подаде обратно на Кастил, който на свой ред я върна в кутията. — Направих го само за да минава времето по-бързо.

Нина направи физиономия.

— Следващия път си носи iPod-a.

След един час пътуване на самата Нина й се прииска да си беше взела iPod.

В началото планините бяха впечатляващи, но след известно време всичко започна да й се вижда еднакво. Пътуването по неравното шосе беше гладко като летене с вълшебно килимче в сравнение с разбития и криволичещ път, по който се движеха сега, на места почти като просека, виеща се над опасно стръмен склон. Пухтящият дизелов влак по релсите долу изпускаше пушек като мръсен танкер. Проследявайки с поглед двете метални релси в долината, тя видя напред железопътна гара.

— Колко остава, Хафез? — попита Чейс.

— Не е далеч. — Иранецът посочи към долината. — Трябва да отминем разпределителната гара.

— Слава богу — въздъхна Нина. От тънката седалка и непрекъснатото бучене на стария Ленд Роувър вече започваше да се схваща. — Защо този тип иска да се срещнем чак толкова далече? Не можеше ли да се видим в Техеранския „Хилтън“?

— И на мен ми се искаше — отвърна Чейс. — Но се налага да бъде предпазлив. Както впрочем и ние.

— Очакваш ли неприятности? — попита Кари.

— Изхарчваме десет милиона долара, за да купим древен артефакт, който един маниак откраднал от някакъв хитър човек в отдалечен район на Иран. Вие не очаквате ли?

Тя вдигна вежди.

— Имаш право.

Десет минути по-късно Хафез спря Ленд Роувъра пред изоставена селскостопанска постройка. Дворът не се виждаше, скрит зад един завой в долината; дори железопътните релси бяха изчезнали в тунела долу. Над къщата стръмната урва бе обрасла с ниски дървета, докато от другата страна на постройката се спускаше рязко към дъното на долината. Не личаха никакви следи от човешко присъствие.

— Хюго, огледай зад къщата — каза Чейс, вече без всякаква следа на несериозност. — Хафез, ти остани с д-р Уайлд и госпожица Фрост. И при най-малкия намек за неприятност, ги извеждаш от тук.

— Къде отивате? — попита Кари.

— Да проверим дали къщата е празна. — Той излезе от Ленд Роувъра и извади пистолета от джоба си. — Ако не се върна до две минути — каза той на Хафез, — ще означава, че имаме неприятност. — Иранецът кимна и двамата мъже се насочиха към къщата.