Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 25

Прекосиха лентите по посока север, достигайки средната невредими — колкото Старкман да се вреже в трафика от другата страна и да се насочи към горен Манхатън право срещу движението в южна посока!

— О, боже! — изкрещя Нина, когато той хвърли Бентлито между двете колони от коли и камиони. Другите коли проблясваха само на сантиметри от тях, шофьорите отбиваха като обезумели, за да избегнат маниака, който летеше право срещу тях. Пищяха клаксони от всички страни, един оркестър от ярост и ужас. — Спри колата, преди да си убил и двама ни!

Тя отново го удари по очите. Но този път го завари подготвен.

Пистолетът я хласна по челото и тя усети толкова силна болка, сякаш в черепа й се забива шип. Падна назад замаяна, докато той изви силно наляво и мина през метална порта към един от кейовете на река Хъдсън.

Вятърът плющеше през разбитите стъкла, а те летяха успоредно на кея. Нина се опита да се надигне и видя как от едната им страна прелитат складовете, а набраздените с ръждиви ивици корпуси на кораби — от другата.

Напред нямаше нищо, освен вода и далечните светлини на Ню Джърси отвъд.

Тя задиша тежко, осъзнала какво се канеше да направи Старкман.

Той я погледна за миг. Дясното му око беше подуто и затворено, по лицето му се виждаха дълбоки драскотини и струйки кръв.

В този момент той отвори вратата и се изтърколи отвън, свивайки ръце, за да се предпази от удара при падането. Миг — и вече го нямаше. Беше оставил неуправляемата кола да лети към ръба на кея с активиран круиз контрол и скорост от почти осемдесет километра в час!

Нина нямаше време дори да изпищи, преди Бентлито да разцепи слабата телена преграда в края на пристана и да полети надолу към тъмните води.

Внезапно намаляване на скоростта я тласна отново към шофьорската седалка. Върху нея се изливаше ледена вода, връхлитайки като цунами през счупените прозорци. Мехурчетата се разпениха, когато тежката предница се заби надолу и повлече към дъното на реката колата и ужасената пътничка.

Нина се опита да излезе през задния прозорец, но високите облегалки за глава блокираха бягството й. Очите я смъдяха: тя задърпа отчаяно дръжката на най-близката врата, но тя не помръдваше.

Страничният прозорец…

Стъклото беше счупено, а той сякаш бе достатъчно голям, колкото да мине през него. Стисна рамката и се опита да се провре. Раменете й запълниха отвора, но гръдният кош… Беше заклещена! В капан!

Роклята й се закачи в металния лост от облегалката на разбитата шофьорска седалка.

Тя ритна, опитвайки се да се освободи. Без успех. Ритна по-силно, натискайки прозоречната рамка с ръце за допълнителна сила. Платът поддаде леко, но отказваше да се скъса.

Имаше чувството, че гръдният й кош ще експлодира. Не искаше нищо повече от това да си поеме дъх, но единственото, което щяха да поемат дробовете й, беше вода.

Щеше да потъне. Професор Филби беше прав: търсенето на Атлантида щеше да я убие…

Не, нямаше да допусне той да излезе прав!

Но не можеше да направи нищо, за да спре това. Беше затворена в кола, която потъваше към дъното на Хъдсън и пулсирането в главата й щеше във всеки момент да победи здравия й разум и да я накара да поеме фатална глътка…