Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 27

Мъжът се опита да потисне страха върху лицето си, но с малък успех.

— Е, те могат да почакат.

— Хубаво. Може би искате да намерите типа, който скочи от колата преди тя да се блъсне, макар че е наистина лошо момче. Но точно сега се налага да заведа тази госпожица на някое сигурно място. Става ли?

— Разбира се! — съгласи се гардът, отстъпвайки.

Като продължаваше да държи пистолета си вдигнат, Чейс отвори вратата на Нина, след което изтича до шофьорската седалка и скочи в нея. Миг след това излетя от кея с висока скорост. Накрая направи остър завой, продължи по празния тротоар още известно време, преди да отмине група спрени коли и да отбие по магистрала Уестсайд.

— Предполагам, че ще е по-добре да включиш отоплението — каза той, поглеждайки към треперещата Нина, докато ускоряваше. В далечината звукът на сирени разцепи нощния въздух.

Тя стисна зъби.

— Какво става, по дяволите?

— Кратката версия ли? Лошите момчета искаха да те убият. Добрите искаха да ги спрат. Аз съм един от добрите.

— Но защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?

— Не е за това, което си направила, док. А за това, което можеш да направиш. Онова влечуго в Бентлито, Старкман. Навремето ми беше приятел — работехме по света заедно, в специалните отряди — докато не стана престъпник.

— Каза ми, че работел за фондация „Фрост“, за Кристиан Фрост — вдигна вежди Нина.

Чейс се засмя.

— Е, случайно знам, че не работи там.

— Откъде?

— Защото аз работя за Кристиан Фрост. Искаш ли да се срещнеш с него?

3.

Норвегия

— Кажи, док — произнесе Чейс, — не е ли прекрасно?

— Определено — съгласи се Нина, като гледаше красивия застинал пейзаж долу.

Домът на Кристиан Фрост, както и корпоративните офиси, се намираха в Равнсфйорд, на пет километра навътре от норвежкия бряг, южно от Берген. Фиордът, дал име на района, разполовяваше обширния му имот. В южната страна бяха офис сградите, които — макар с ултрамодерен дизайн, идеално се вписваха в обкръжението. От тях тръгваше път към тънък сводест мост през фиорда. Като обходи с очи моста и целия район, тя осъзна, че има друга голяма лъскава сграда, цветовете и извивките на която се сливаха с отвесния склон, на който бе построена.

— Това е къщата на Фрост — каза й Чейс.

— Това е къща? — зяпна Нина. — Мили боже, огромна е! Помислих си, че е просто поредната бизнес сграда.

— Малко по-голяма е от апартамента ти, а?

— Съвсем малко.

Самолетът — „Гълфстрийм V“ бизнес джет — се наклони и прелетя над фиорда. На изток от къщата в основата на скалата Нина забеляза друга група от свръхмодерни сгради, а северно от водния път към тяхната дестинация — частно летище.

— И всичко това е на Кристиан Фрост?

— Да, така е. Движи целия си бизнес оттук, почти никога не напуска това място. Сигурно не обича да пътува.

Нина хвърли последен поглед през прозореца, преди отново да се облегне назад в седалката. Гълфстриймът беше започнал снижение.

— Със сигурност е хубаво място за живеене. Но малко изолирано.

— Е, когато си милиардер, предполага се, че светът идва при теб. Както ние правим сега.