Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 23
Анди Макдермът
Натисна дръжката на вратата. Тя помръдна, но съвсем леко. Заключена. Макар да знаеше, че е безсмислено, хвърли се към предната седалка и се опита да отвори другата врата. Тя също отказа.
Обзе я паника. Зелените й очи се разшириха от страх, тя погледна към Старкман.
По лицето му се четеше изненада, погледът му беше забит в огледалото за обратно виждане…
Бам!
Нина изхвърча напред, когато нещо се заби отзад в Бентлито. Дъхът на Старкман излезе със съсък от устата му при сблъсъка с таблото. Той ядосано се изправи и насочи оръжието си към задния прозорец. Нина изкрещя и се дръпна.
— Чейс е! — извика Старкман. — Кучи син!
— Как, по дяволите, ни е намерил? — попита шофьорът.
— Не ме интересува! Изблъскай този английски плужек от пътя и ни измъкни оттук!
Бентлито рязко се отклони. Нина се плъзна по кожената седалка и удари главата си във вратата. Над нея Старкман, размахал пистолета, следеше преследващата ги кола.
Нов удар.
Този път дойде отстрани, двутонното возило се наклони силно, металът изскърца и се усука. През прозореца Нина видя огромен черен джип.
Старкман стреля. Нина изпищя и притисна ръце върху ушите си, когато страничният прозорец се разби и се посипа градушка от блестящи парченца. Джипът отскочи назад рязко, гумите му изсвистяха. През счупения прозорец нахлу вятър.
Последваха още два изстрела от пистолета на Старкман, задното стъкло се разби и обсипа Нина със стъкълца. Клаксоните на колите свиреха бясно, но звукът бързо заглъхна зад тях, когато Бентлито ускори. Шофьорът изруга и се отклони отново, за да избегне някаква кола, изпращайки Нина в другия край на седалката.
— Давай направо! — изкрещя Старкман. Нина едва успя да се улови, когато гумите изпищяха при един рязък завой.
— Мамка му! — изпъшка шофьорът, когато се блъснаха в нещо с глух звук. Човек, осъзна Нина с ужас. Отвън се чуха викове и писъци в момента, в който някой тупна от покрива на колата. Но шофьорът не спря, вместо това се опита да задържи автомобила под контрол, докато ускоряваха.
Старкман изпрати още два изстрела. Нина чу рева на друг мощен двигател, който ги гонеше. След това дулото се прицели точно над нея.
Тя хвана китката му с две ръце и натисна ръката му надолу, забивайки зъби в плътта колкото сила имаше.
Последва вик на болка — и изстрел.
Блясъкът беше заслепяващ и шумът, само на сантиметри от главата й, мигновено подчини всички нейни сетива. Куршумът се заби в облегалката на нейната седалка.
Старкман освободи ръката си. Огромни цветни петна танцуваха пред очите й, после образи от пламъка, избълван от дулото. Слухът й започна да се връща и точно тогава чу отново стрелба.
Но не от пистолета на Старкман.
Част от облегалката на шофьорската седалка се разлетя — парченца кожа и пълнеж, последвани миг по-късно от самата глава на шофьора. Тъмночервена кръв и сиво мозъчно вещество се плиснаха и обляха тавана и предните прозорци.
Бентлито рязко се отклони и тялото на шофьора се свлече на една страна. Старкман извика и хвана кормилото. Колата изправи, изхвърляйки все още зашеметената Нина през задната седалка.
