Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 24

Бам!

Джипът отново ги изтласка встрани от пътя.

Като псуваше, Старкман се наведе през тялото на мъртвия шофьор и хвана дръжката на вратата. Тя се отвори. Той освободи предпазния колан и изхвърли тялото на пътя, след това се надигна над централната конзола и тупна в шофьорската седалка в момента, когато джипът ги удари отново, по-силно. Колата закриволичи, преди Старкман да поеме контрола и да изхвърли колата рязко наляво, когато той скочи на газта. Гумите изпищяха възмутено и тежката кола изригна пушек.

Главата на Нина отново се удари в дръжката на дясната врата. Тя се изправи. Ако Старкман бе зает с шофиране, тогава той не можеше да използва пистолета…

Другата кола, един Рейндж Роувър се изравни с тях. Тя разпозна лицето зад волана — мъжът в черното кожено яке!

Целеше се в Бентлито с голям сребрист пистолет.

— Спри! — изкрещя той.

Тя се наведе и се притисна в седалката, когато отвън долетяха два гърмежа като от артилерийско оръдие. Старкман се наведе и закри лицето си в мига, когато предното стъкло се натроши и вятърът пръсна счупените парчета в купето.

Държейки волана с една ръка, той се изви и изпрати в отговор три изстрела над лявото си рамо. Нина чу изскърцването на гумите на Рейндж Роувъра, който следваше плътно своята жертва.

Чуха се още ядосани клаксони, когато Старкман прекара Бентлито през вечерния трафик — и стържене на метал при задминаването на една друга кола. Тя се осмели да погледне. Движеха се някъде по 17-а или 18-а улица и бързо приближаваха източната страна на Манхатън, напред се простираха само широките платна на Уестсайдската магистрала, а отвъд тях — студените води на река Хъдсън. Старкман се занимаваше с оръжието, почти не държеше волана. Нина осъзна какво правеше той. Автоматичният плъзгач беше изтеглен; той го зареждаше…

Което означава, че той не може да стреля!

Тя седна рязко и заби нокти в лицето му. Той се изви към нея, опитвайки се да използва оръжието си като стик. Тя се дръпна на една страна и продължи атаката си, като по едно време усети нещо меко под пръстите на дясната си ръка.

Окото му.

Заби нокти в него и Старкман изрева, удряйки я силно.

— Спри колата! — извика тя. Един поглед към скоростомера й показа, че продължават да ускоряват; носеха се към улицата точно срещу групата коли, чакащи на светофара.

Нина отново извика, този път, обхваната от паника, и свали ръцете си от лицето на Старкман. По пръстите й се стичаше кръв. Видя опасността тъкмо навреме и завъртя волана надясно, за да избегне най-задната кола само на сантиметри, блъсвайки Бентлито в ръба на тротоара. Във въздуха излетя един контейнер за боклук, но това беше последната й грижа, защото сега се носеха право към трафика по Уестсайдската магистрала…

За неин ужас Старкман натисна педала на газта.

Прелетяха над ръба на тротоара и отново удариха настилката на пътя. Нина видя фаровете и чу отчаяното изскимтяване на спирачки. Колите се обръщаха във всички посоки, за да избегнат удар, само за да бъдат блъснати отзад от други шофьори, неуспели да спрат навреме.