Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 26

Някой я сграбчи.

Беше толкова изненадана, че спазъма я стисна за гърлото. Една ръка се уви около кръста й и започна да дърпа. Роклята й се разкъса и нейният спасител я изтегли през прозореца, като риташе енергично, докато Бентлито изчезваше в тъмнината долу.

Сърцето й биеше отчаяно. Нина изскочи на повърхността и изкрещя, поемайки болезнена глътка въздух, без да я е грижа вече за отвратителния вкус на водата. Ръката още я държеше и спасителят й я тласна към брега. Болката и паниката отминаха и Нина се обърна да види кой е до нея.

Мъжът в коженото яке й се усмихна, разкривайки голямо разстояние между двата си предни зъба.

— Опа.

— Вие?

— Хм. Това… — той направи задъхана пауза — това за благодарност ли трябва да мине?

Двамата стигнаха до кея и непознатият я поведе към една ръждясала стълба. Нина едва я изкачи, отпускайки се най-накрая на бетонния док под главното ниво на самия пристан. Мъжът я последва. От якето му се стичаше вода.

— Хубава рокля.

— Какво? — попита Нина объркано, преди да осъзнае, че роклята й е съдрана почти до кръста.

— О, Господи! — Тя се прикри с ръце.

— Е — каза мъжът, като прокара пръсти през късата си коса, — ако това е всичко, което ви притеснява, сигурно сте добре. — Съдейки по акцента, може би беше британец, но Нина не можеше да е сигурна. — Което е хубаво, защото трябва да се махаме оттук. Веднага. — Той й подаде ръка. Нина гледа смутено известно време, след което я пое и той й помогна да се изправи на крака. В този момент тя осъзна, че е изгубила и двете си обувки.

— Кой сте вие? — попита го тя, докато подтичваха нагоре по стъпалата към кея. — Какво става?

— Казвам се Чейс. Еди Чейс. Не се притеснявайте, не съм някой побърканяк. — Той се обърна и й хвърли усмивка, която не беше напълно успокояваща. — Само достатъчно луд да скоча в река да спасявам жената, за която бях нает да се грижа.

— Нает?

— Аха. Аз съм вашият бодигард!

Стигнаха запъхтени до горното стъпало. Чакаше ги малка групичка хора, които изглеждаха смаяни. Неколцина от тях изръкопляскаха.

— Полезно е да си бил в спец отрядите. Аз съм нещо като… нещатен сътрудник. — Нина видя, че неговият Рейндж Роувър с очуканата предница, беше паркиран на кея с отворени врати и работещ двигател.

Един мощен мъж в униформа на служител от охранителна фирма изтича към тях, задъхвайки се.

— Хей! Какво, по дяволите, става тук?

— Всичко е наред, приятел — каза Чейс. — Всичко е под контрол.

— Мамка му! Една кола мина през бариерите и излетя от ръба на кея! Искам отговори!

Чейс въздъхна, след което бръкна под якето си и извади внушителен пистолет. Изглеждаше дори по-заплашителен отблизо с дългата си цев, подсилена от прорязано стоманено парче по горната страна.

— Господин Магнум ще отговори на всичко — каза той и махна по посока на гарда. Малката тълпа бързо се разпръсна.

— Имате ли въпроси?