Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 3

— Монталбано съм. Би трябвало да отговоря: „Да, готово!“, но няма да го кажа. Честно казано, не се чувствам готов.

От другата страна на линията настъпи продължително мълчание. След това прозвуча сигналът, който означаваше, че връзката е прекъснала. А сега, след остроумието, което го беше осенило, какво да прави? Да се върне в леглото и да продължи да мисли за новоназначения президент на Интербанк, който, когато все още му беше съученик с прякор Чука, публично се беше изходил върху един поднос, пълен с банкноти от десет хиляди лири? Или да си сложи банския и да поплува в ледената вода? Предпочете втората възможност, къпането може би щеше да помогне ядът му да мине по-бързо. Влезе във водата и почти се скова от студ. Нямаше ли да проумее, че на близо петдесет години вече не е в състояние да прави определени геройства? Беше минало времето за тези бабаитлъци. Тръгна печално към вкъщи и от десетина метра разстояние чу звъненето на телефона. Единственото, което му оставаше, беше да приеме нещата такива, каквито са. За начало — да отговори на това позвъняване.

Беше Фацио.

— Любопитен съм да разбера дали ти ми звъня преди четвърт час?

— Не, господине. Беше Катарела. Каза ми обаче, че отговорът ви е бил „Не съм готов“. Тогава изчаках да мине малко време и вече се обаждам аз. Комисарю, сега чувствате ли се готов?

— Фацио, как успяваш още от сутринта да си толкова духовит? В полицейското управление ли си?

— Не, господин комисар. Убили са някакъв. Бам!

— Какво искаш да кажеш с това бам?

— Че са го застреляли.

— Не, от пистолетен изстрел се чува бум, от пушка пуф, от картечен откос та-та-та-та, а от намушкване с нож тшууут.

— Бум е било, комисарю. Само с един изстрел. В лицето.

— Къде си?

— На местопрестъплението. Така ли се казваше? На улица „Кавур“ 44. Знаете ли къде се намира?

— Да, знам. Вкъщи ли са го застреляли?

— Връщал се е към дома си. Тъкмо е бил напъхал ключа в бравата. Свлякъл се е на тротоара.

* * *

Можеше ли да се каже, че убийството на човек се случва в подходящ момент? Не, никога: смъртта винаги си остава смърт. Но беше конкретен и безспорен факт, че докато шофираше към улица „Кавур“, Монталбано почувства, че лошото му настроение започна да преминава. Разследването щеше да му помогне да изличи от главата си лошите мисли, с които се събуди.

Когато пристигна на местопрестъплението, се наложи да си пробива път сред хората. Макар че беше ранна утрин, развълнувани мъже и жени задръстваха улицата. Имаше дори една млада майка с дете на ръце, което гледаше сцената с ококорени очи. Педагогическият й подход разтресе нервите на комисаря.

— Всички до един се махайте! — изкрещя.

Неколцина от тях се отдалечиха веднага, останалите бяха избутани от Галуцо. Чу се ридание, нещо като хленч. Идваше от петдесетгодишната жена, облечена от главата до петите в траурни дрехи. Двама мъже едва я удържаха да не се хвърли върху трупа, който лежеше по гръб на тротоара с обезобразено лице от изстрела между очите.

— Отведете тази жена.

— Комисарю, това е майката.

— Да отива да плаче у дома си. Тук само се пречка. Кой я е уведомил? Чула е изстрела и е слязла ли?