Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 5

„Какви ги говориш? Всички пристанища миришат по един и същи начин“ — беше му отвърнала преди време Ливия.

Но не беше вярно. Всеки морски порт си имаше различна миризма. Тази във Вигата представляваше съвършената комбинация от мокри въжета, изсъхнали под слънцето рибарски мрежи, йод, развалена риба, живи и мъртви водорасли, катран. С някакъв много далечен привкус на нафта. Несравнима. Преди да се приближи до плоската скала, която се намираше под фара, се наведе и грабна шепа едър пясък. Достигна я и поседна на нея. Погледна водата и му се стори, че в нея се появява смътно лицето на Карло Чука. Хвърли яростно шепата едър пясък по него. Образът се накъса, потрепери и изчезна. Монталбано запали цигара.

* * *

— Комисерийо, комисерийо, хей, комисерийо! — връхлетя отгоре му Катарела веднага щом го видя да се появява на вратата на полицейското управление. — Три пъти се обажда господин Лате, онзи, който е със „с“ накрая! Иска да говори лично и пирсонално с вас! Казва, че нещото е много спешно, по спешност е!

Отгатна предварително какво щеше да му каже Латес, шефът на кабинета на началника на дирекцията на полицията, с прякор Меденомлечния заради лицемерното му йезуитско поведение.

Началникът на полицията Лука Бонети-Алдериги, от рода на маркизите от Вилабела, беше ясен и категоричен. Монталбано никога не го гледаше в очите, а малко по-нагоре, защото винаги оставаше прехласнат по косите му, твърде изобилни и с голям извит нагоре перчем. Като забеляза, че комисарят не го гледа в очите, началникът на полицията си помисли, че най-накрая го е уплашил.

— Монталбано, казвам ви веднъж завинаги, че с пристигането на новия шеф на оперативно-следствената служба Ернесто Грибаудо вие ще имате само помощни функции. Във вашето полицейско управление ще се занимавате с дребните случаи, а големите ще оставяте на оперативно-следствената служба в лицето на Грибаудо или неговия заместник.

За Ернесто Грибаудо се носеше легендата, че когато веднъж погледнал гръдния кош на убит с откос от „Калашников“, се произнесъл, че смъртта е настъпила вследствие дванайсет пробождания с нож, нанесени бързо и последователно.

— Извинете ме, господин началник, бихте ли ми дали някакъв практически пример?

Лука Бонети-Алдериги се беше почувствал обзет от гордост и удовлетворение. Монталбано стоеше прав от другата страна на бюрото му, леко приведен напред и със смирена усмивка. Освен това тонът му беше почти умолителен. Държеше го в ръцете си!

— Обяснете ми по-добре, Монталбано. Не разбрах точно какъв пример желаете.

— Бих искал да разбера кои случаи трябва да считам за малки и кои за големи.

В този момент Монталбано се любуваше на себе си, защото, имитирайки Фантоци на Паоло Виладжо, ролята му се беше получила прекрасно.

— Що за въпрос, Монталбано! Кражби, караници, разпространение на малки дози наркотици, сбивания, упражняване на контрол върху гражданите на страни извън Европейския съюз — това са дребните случаи. Но убийства — не, те вече са в категорията на големите случаи.