Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 6

— Може ли да си водя бележки? — попита Монталбано, изваждайки от джоба си къс хартия и химикалка.

Началникът на полицията го погледна смаяно. И комисарят за миг се зачуди дали не е попрекалил с кощунственото си поведение и дали онзи не се беше усетил.

Всъщност не. Началникът на полицията беше направил само презрителна гримаса.

— Да, разбира се.

* * *

Сега Латес щеше да му повтори категоричните разпореждания на началника на полицията, че убийството не влиза в неговите задължения и то е за оперативно-следствената служба. Набра номера на шефа на кабинета.

— Скъпи ми Монталбано! Как сте? Семейството?

Какво семейство? Беше сирак и не беше женен.

— Всички са много добре, благодаря, господин Латес. А вашето?

— Благодаря на Богородица, всичко е наред. Слушайте, Монталбано, относно убийството, станало тази нощ във Вигата, господин началникът…

— Наясно съм с това, господин Латес. Няма да се занимавам с него.

— Ама не! Ама как така? Обаждам ви се точно защото господин началникът желае да се заемете с него.

Монталбано изпита лека тревога. Какво означаваше тази история?

Дори не знаеше данните на разстреляния. Дали нямаше да се окаже, че убитият младеж е син на някоя важна особа? Или набутваха в ръцете му някаква неприятна работа? Не горещ картоф, а цяла пламтяща главня?

— Извинете ме, господине. Бях на местопрестъплението, но не съм започвал разследване. Разбирате ли ме, не исках да нахлувам в чужд терен.

— Разбирам ви много добре, Монталбано! Слава богу, в нашата дирекция работим с хора с пословична чувствителност!

— Защо не се заеме господин Грибаудо?

— Нищо ли не знаете?

— Абсолютно нищо.

— Ех, господин Грибаудо се наложи да отиде миналата седмица в Бейрут на важен конгрес за…

— Знам. Задържан е в Бейрут ли?

— Не, не, върна се, но веднага щом се прибрал, го пипнала ужасна дизентерия. Опасявахме се да не е някаква форма на холера, знаете, че по тези места не е рядкост, но се оказа, слава богу, че не е това.

Монталбано също благодари на Бога, че е принудил Грибаудо да не се отдалечава на повече от половин метър от тоалетната.

— А неговият заместник Фоти?

— Беше в Ню Йорк за онзи конгрес, свикан от Рудолф Джулиани, знаете го, кмета с „нулева толерантност“. На конгреса са обсъждали кои са най-добрите начини за поддържането на реда в метрополисите…

— Ама той не свърши ли преди два дни?

— Разбира се, разбира се. Но вижте, преди да се върне в Италия, господин Фоти отишъл на кратка разходка из Ню Йорк. Простреляли го в крака, за да му откраднат портфейла. Приет е в болница. Слава богу, нищо опасно.

* * *

Фацио се появи, когато вече минаваше десет часът.

— Защо се забавихте толкова?

— Комисарю, за бога, не ми напомняйте! Първо трябваше да чакаме заместника на заместник-прокурора! След това…

— Чакай! Обясни ми по-добре.

Фацио повдигна очи към небето, защото трябваше да говори отново за нещо, което пак щеше да разпали гнева му.