Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 2

„Не си ли и ти от същото тесто като тези, които критикуваш? Не служиш ли и ти на тази държава, с която жестоко се бореше, когато беше на осемнайсет години? Или те изяжда завистта, защото си нископлатен, докато другите трупат милиарди?“

От порива на вятъра капаците на прозорците се треснаха. Не, нямаше да ги затвори, дори и Бог да му заповядаше. Педантичният Фацио му казваше: „Комисарю, простете ми, но вие сам си го търсите! Не само че живеете на приземния етаж в някаква уединена вила, но оставяте отворен прозореца и през нощта! По този начин, ако някой иска да ви стори зло, а такива хора колкото щеш, е свободен да влезе в къщата ви когато и както си поиска!“

Също толкова педантична беше и Ливия: „Не, Салво, през нощта прозорецът не може да стои отворен!“. „Ама ти в Бокадасе не спиш ли на отворен прозорец?“. „Какво общо има това? Между другото, живея на третия етаж, а и в Бокадасе няма крадци, каквито има тук.“

И така, когато една нощ разтревожената Ливия му се беше обадила, казвайки му, че докато е била навън, крадци обрали дома й, той, след като отправи безгласна благодарност към генуезките бандити, беше успял да изрази съжалението си, но не толкова, колкото беше необходимо.

Телефонът започна да звъни.

Първата му реакция беше да стисне още по-силно клепачите си, но това не подейства, ясно е, че зрението не е слух. Трябваше да си запуши ушите, но предпочете да сложи главата си под възглавницата. Никакъв ефект: слабо и далечно, звъненето упорстваше. Стана, попържвайки всички светци, отиде в другата стая и вдигна слушалката.