Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 22

— А аз? — запита се. — Аз какво ще правя?

Един от мотивите, заради които се плашеше от повишение и неизбежно преместване, беше убедеността, че никога повече няма да е способен да създаде екип като този на друго място. Но докато размишляваше, осъзна, че дори и това не е самата причина за терзанията му, а страданието (Ех, по дяволите, най-накрая успя да изречеш правилната дума, какво става, срамуваш ли се!) — и повтори думата „страдание“. Обичаше Мими, смяташе го за повече от приятел, като по-малък брат, и затова неговото предизвестено напускане го беше поразило точно в средата на гърдите със силата на револверен изстрел. За секунда през мозъка му премина думата предателство. Мими беше имал смелостта да се изповяда пред Ливия с абсолютната сигурност, че тя — о, боже — няма да му каже нищо! Вероятно й беше говорил и за евентуалното си преместване, а тя дори това не му беше загатнала, пълна съучастница на приятеля му Мими! Хубава двойка!

Разбра, че страданието му започваше да се видоизменя в безсмислен и глупав яд. Засрами се, защото това, за което мислеше в този момент, не беше типично за него.

* * *

Филипо Торторичи се появи в три и четвърт леко обезпокоен. Беше дребен мъж, попреминал петдесетте, свит, с малък кичур коси точно в средата на главата, иначе изцяло плешива. Образ и подобие на птица, която Монталбано беше видял в някакъв документален филм за Амазонка.

— За какво искате да говорите с мен? Началникът ми, господин Маласпина, ми нареди да дойда веднага при вас, но не ми обясни защо.

— Вие ли правихте курса Вигата — Тиндари миналата неделя?

— Да, господине, аз. Когато фирмата организира тези екскурзии, винаги мен изпраща. Клиентите ме искат и питат собственика дали аз ще ги возя. Доверяват ми се, защото съм спокоен и търпелив по природа. Трябва да ги разбираш, всичките са старци и се нуждаят от внимание.

— Често ли правите такива пътувания?

— В хубавото време — поне веднъж на всеки петнайсет дни. Тиндари, Ериче, Сиракуза и прочее.

— Пътниците винаги едни и същи ли са?

— Десетина от тях — да. Другите са различни.

— Спомняте ли си дали Алфонсо и Маргерита Грифо бяха на пътуването в неделя?

— Разбира се, че бяха! Имам добра памет! Ама защо ми задавате този въпрос?

— Не знаете ли? Изчезнали са.

— О, света Богородичке! Какво означава „изчезнали“?

— Че след това пътуване повече никой не ги е виждал. Дори по телевизията казаха, че синът им е отчаян.

— Не знаех, уверявам ви.

— Слушайте, познавахте ли семейство Грифо преди екскурзията?

— Не, господине. Никога не ги бях виждал.

— Как тогава твърдите, че двамата са били в автобуса?

— Защото преди тръгване собственикът ми предоставя списък. И преди да потеглим, ги извиквам по име.

— Правите ли го и на връщане?

— Разбира се! Семейство Грифо бяха.

— Разкажете ми как протичат тези пътувания?