Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 23

— Тръгва се обикновено към седем сутринта. В зависимост от часовете, които са нужни, за да се достигне дестинацията. Всички пътници са хора на възраст, пенсионери, все народ от тази черга. Записват се за екскурзията не толкова да отидат да видят, откъде да знам какво, например „Черната Богородица“ от Тиндари, а да прекарат един ден в компания. Добре ли се изразих? Възрастни хора, старци, с големи деца, които са надалеч, без приятели… По време на пътуването има и човек, който ги забавлява, продавайки им различни неща, като например домашни потреби, завивки… Пристигаме винаги навреме за светата обедна литургия. След това ходят да хапнат в един ресторант, с който собственикът на фирмата има договорка. Обядът им е включен в билета. И знаете ли какво се случва, след като се нахранят?

— Не знам, кажете.

— Връщат се в автобуса и заспиват. Когато се събудят, започват да обикалят из селището, купуват подаръци, сувенири. В шест, тоест осемнайсет часа, ги извиквам по списък и тръгваме. В осем е предвидено спиране в крайпътен бар за кафе с мляко и бисквити, това също е включено в цената. Пристигането ни във Вигата е предвидено за десет часа вечерта.

— Защо казахте „предвидено“?

— Винаги пристигаме по-късно.

— Как така?

— Господин комисар, казах ви вече, пътниците до един са старци.

— И какво от това?

— Ако някой пътник или пътничка ме помоли да спра на първия бар или бензиностанция, защото трябва да отиде по нужда, какво да направя, да не спирам ли? Спирам.

— Разбрах. Спомняте ли си миналата неделя на връщане някой да ви е молил да спирате?

— Заради тях пристигнахме чак към единайсет часа! Три пъти! А последният път беше на половин час път преди Вигата! Въпреки че ги питах могат ли да стискат, защото почти сме пристигнали. Нямаше начин обаче да ги разубедя. И знаете ли какво става? Като слезе един, слизат и другите, на всички им се прихожда и така се губи много време.

— Спомняте ли си кой ви помоли да направите последното спиране?

— Не, господине, честно казано, не си спомням.

— Случи ли се нещо особено, любопитно, необичайно?

— Какво е трябвало да се случи? Но дори да се е случило, не съм го забелязал.

— Сигурен ли сте, че семейство Грифо са се върнали във Вигата?

— Комисарю, при пристигането не съм задължен да ги проверявам отново по списък. Ако те не са се качили след някое спиране, спътниците им щяха да забележат. Впрочем, преди да потегля, натискам три пъти клаксона и чакам най-малко три минути.

— Спомняте ли си къде направихте извънредни спирания, докато се връщахте?

— Да, господине. Първото на второстепенния път за Ена, на бензиностанция „Кашино“, второто на магистралата Палермо — Монтелуза в гостилница „Сан Джерландо“, а последното в гостилница „Парадизо“, на половин час път оттук.

* * *

Фацио се върна малко преди седем.

— Като гледам, не си си давал много зор.

Фацио не му отговори. Когато комисарят го порицаваше без причина, означаваше, че го прави само защото има нужда да даде изблик на настроението си. Отвърнеше ли му, ставаше по-лошо.