Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 20

— Един последен въпрос, господин Белуцо. Когато се върнахте във Вигата, семейство Грифо бяха ли с вас?

— Честно казано, нищо не мога да ви кажа. Знаете ли, комисарю, беше късно, единайсет часа вечерта, тъмно, всички бяхме уморени…

* * *

Беше безполезно да си губи времето с други телефонни обаждания. Повика Фацио.

— Слушай, всичките тези хора са участвали в екскурзията до Тиндари миналата неделя, на която са били и семейство Грифо. Екскурзията е била организирана от фирма „Маласпина“.

— Знам я.

— Добре, отиди и им кажи да ти дадат пълния списък. След това се обади на всички, които са участвали. Искам ги в полицейското управление утре сутринта в девет.

— А къде ще ги съберем?

— Изобщо не ме интересува това. Подгответе полева болница. Защото най-младият от тях ще е минимум на шейсет и пет години. И още нещо: попитай господин Маласпина кой е шофирал автобуса онази неделя. Ако е във Вигата и не е на работа, до един час го искам тука.

* * *

Катарела, с още по-зачервени очи и изправени нагоре коси, с вид на лудите от учебниците, се появи, като носеше под мишница дебела папка, пълна с листове.

— Всичко, ама всичко до шушка ви отпечатах, комисерийо!

— Добре, остави го тук и отивай да спиш. Ще се видим късния следобед.

— Както заповядате, комисерийо.

Богородице! Сега върху бюрото му лежеше плячката от най-малко шестстотин страници!

Влезе Мими в блестяща форма, която предизвика вълна от завист у Монталбано. И в мисълта му веднага се върна караницата с Ливия по телефона.

— Слушай, Мими, по отношение на онази Ребека…

— Каква Ребека?

— Годеницата ти, де… Онази, за която искаш да се бракуваш, а не ожениш, както ти каза…

— Едно и също е.

— Не, не е същото, повярвай ми. И така, по отношение на Ребека…

— Казва се Ракеле.

— Добре де, както там се казва… Струва ми се, каза, че е полицейски инспектор и работи в Павия. Така ли е?

— Така е.

— Подала ли е молба за прехвърляне?

— Защо й е изтрябвало?

— Мими, опитай се да разсъждаваш. Когато се бракувате, какво ще правите? Ще продължите да стоите ти във Вигата, а Ребека в Павия ли?

— Ама че досада! Казва се Ракеле. Не, не е пускала молба за прехвърляне. Би било твърде преждевременно.

— Хм, но рано или късно ще трябва да го направи, нали?

Мими си пое дълбоко въздух, сякаш се подготвяше за сънна апнея.

— Не мисля, че ще го направи.

— Защо?

— Защото решихме, че молбата за преместване ще я подам аз.

Очите на Монталбано се изцъклиха като на змия: неподвижни и ледени.

„Ех, сегичка и по средата на устата му ще се покаже раздвоеният език“ — помисли си Ауджело, чувствайки как се къпе в пот.

— Мими, ти си голям гамен! Вчера вечерта, когато дойде при мен, е било само за да ми разкажеш историята наполовина. Говори ми за сватбата, но не и за преместването си, което е най-важният детайл за мен. И ти много добре го знаеш.

— Кълна се, че щях да ти го съобщя, Салво! Ако не беше тази твоя реакция, с която ме извади от релсите…

— Мими, погледни ме в очите и ми кажи истината, депозирал ли си вече молбата?

— Да. Бях я депозирал, но…