Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 15

— Как така двайсет и три? — попита учудено Монталбано, който с числата не се оправяше никак добре.

— Комисарю, има и три апартамента на партера, които се използват за офиси. Но хората в тях не познават нито съпрузите Грифо, нито Санфилипо.

В заключение, семейство Грифо бяха живели с години в тази сграда, но сякаш са били безплътни. За Санфилипо дори нямаше смисъл да се говори, защото някои от наемателите изобщо не бяха чували за него.

— Вие двамата — каза Монталбано, — преди новината за изчезването им да стане официална, опитайте се да разберете повече за тях из градчето — слухове, клюки, сплетни, хипотези, такива работи.

— Защото, след като се разпространи вестта за изчезването им, отговорите на хората може да се променят, така ли? — попита Ауджело.

— Да, променят се. Нещо, което ти се е струвало нормално, след всеки ненормален факт придобива съвсем друга светлина. С оглед на това, че така и така ще обикаляте, попитайте и за Санфилипо.

Фацио и Ауджело излязоха от кабинета му не особено мотивирани.

Монталбано взе ключовете на Санфилипо, които Фацио беше оставил върху бюрото, сложи ги в джоба си и отиде да повика Катарела, който от седмица се мъчеше да реши една кръстословица за начинаещи.

— Катаре, ела с мен. Поверявам ти важна мисия.

Превъзбуден от вълнението, Катарела не успя да каже нищо дори когато се озова в апартамента на убития младеж.

— Катаре, виждаш ли този компютър?

— Да, господине. Хубав е.

— Хм, захващай се за работа. Искам да знам всичко, което съдържа. А след това сложи в него всички дискети и… как се казваха?

— Дискове, комисарю.

— Прегледай ги всички. Накрая ми докладвай.

— Може би и видеокасетите.

— Тях не ги закачай.

* * *

Качи се в колата и пое към Монтелуза. Приятелят му, журналистът Николо Дзито от „Свободна мрежа“, тъкмо се приготвяше да излезе в ефир. Монталбано му подаде снимката.

— Казват се Грифо. Алфонсо и Маргерита. Трябва само да кажеш, че синът им Давиде е притеснен, защото няма никаква вест от тях. Поговори за това в тазвечерната информационна емисия.

Дзито, който беше интелигентен и способен журналист, погледна снимката и му зададе въпрос, който комисарят вече очакваше.

— Защо се притесняваш за изчезването на тези двамата?

— Жал ми е за тях.

— Разбирам те, че съжаляваш, но че го правиш само от съжаление, не ти вярвам. Случайно да имат връзка?

— С какво?

— С момчето, което е убито във Вигата, със Санфилипо.

— Живели са в една сграда.

Николо буквално подскочи върху стола.

— Но това е новина, която…

— Която няма да съобщиш. Може и да има връзка, но може и да няма. Направи каквото ти казвам, а после първите съществени новини, които имам, ще са твои.

* * *

Седнал на верандата, се наслади на кашата, за която отдавна си мечтаеше. Евтино за приготвяне ястие от добре сварени картофи и лук, след това с вилицата смачкани на каша и обилно подправени със зехтин, силен оцет, прясно смлян чер пипер и сол. По възможност за изяждането му използваше тенекиена лъжица (имаше две такива, които ревниво пазеше), като изгаряше езика и небцето си, а след това на всяка хапка започваше да ругае.