Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 14

Младата блондинка с ококорени очи със сигурност беше на път да припадне. На Монталбано не му остана време дори да си отвори устата, когато до жената се появи млад очилат мъж със здрави рамене, наподобяваше Кларк Кент, онзи, който след това се превръща в Супермен, и със свръхелегантен жест разтвори сакото си. Комисарят видя, че срещу него е насочен пистолет, чието дуло му се стори като оръдие.

— Горе ръцете!

Монталбано се подчини.

— Пироман! Пироман! — пелтечеше, плачейки, младата жена, прегръщайки силно своя палавник, нейното ангелче.

— Знаеш ли, мамо? Каза ми, че иска да подпали цялата къща!

Трябваше им близо половин час, за да изяснят случая. Монталбано разбра, че мъжът е банков касиер и затова носи оръжие. Госпожа Джина пък се забавила, тъй като била ходила на лекарски преглед.

— Паскуалино ще си има брат или сестра — сподели госпожата, навеждайки свенливо очи.

На фона на виковете и плача на момченцето, което беше напляскано по задника и заключено в тъмна стаичка, Монталбано научи, че господин и госпожа Грифо, дори и когато си били вкъщи, било все едно че ги няма.

— Нито кашляне, нито… откъде да знам какво, предмет, който да падне на земята, или дума, казана на малко по-висок тон. Нищо!

Що се отнасяше до Нене Санфилипо, съпрузите Де Доминичис не знаеха дори, че убитият е обитавал същата сграда.

3

Погледната му спирка по пътя към Голгота беше в деветнайсети апартамент на четвъртия етаж. Адвокат Леоне Гуарнота.

Отдолу под вратата се процеждаше аромат на рагу, от който Монталбано почувства как главата му се зашеметява.

— Вие комисар Монтаперто ли сте? — го попита около петдесетгодишното женище, което му отвори вратата.

— Монталбано.

— Обърквам имена, но ми е достатъчно само веднъж да видя някоя физиономия по телевизията, и никога повече не я забравям!

— Кой е? — попита мъжки глас отвътре.

— Комисарят е, Лео. Влезте, влезте…

Докато Монталбано влизаше, се появи около шейсетгодишен мършав мъж с напъхана в яката салфетка от плат.

— Приятно ми е, Гуарнота. Настанявайте се. Тъкмо се приготвяхме да ядем. Елате в хола.

— Какъв хол те прихваща! — намеси се едрата жена. — Ако губиш време в приказки, макароните ще се слепят. Комисарю, яли ли сте?

— Честно казано, все още не — отвърна й комисарят, чувствайки как сърцето му се изпълва с надежда.

— Тогава няма никакъв проблем — заключи госпожа Гуарнота, — сядайте да хапнете порция макарони с нас. Така и разговорът за всички ни ще е по-приятен.

Макароните бяха извадени от водата в точния момент („Да знаеш колко време да вариш макароните, е цяло изкуство“ — казваше домашната му помощница Аделина), а месото със сос — крехко и вкусно.

Освен че си напълни корема, комисарят не научи нищо друго относно разследването, отново удари на камък.

* * *

Когато към четири следобед се видя с Мими Ауджело и Фацио в кабинета си, Монталбано констатира, че в крайна сметка и тримата не бяха научили нищо важно.

— Като добавим и това, че вашата математика наистина е отвлечена наука — каза Фацио, — защото апартаментите в тази кооперация са двайсет и три.