Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 12

* * *

Трети етаж, четиринайсети апартамент. Семейство Кручила. Съпруг: Стефано Кручила, пенсионер, бивш счетоводител на рибарския магазин. Съпруга: Антониета де Карло. По-голям син: Калоджеро, минен инженер, работи в Боливия. По-малка дъщеря: Саманта, преподавателка по математика, неомъжена, живее с родителите си. Саманта говори от името на всички.

— Вижте, господин комисар, по отношение на семейство Грифо мога само да ви кажа, че бяха антипатични. Веднъж срещнах госпожата, която влизаше през входната врата с препълнена пазарска чанта — от тези с колелцата, и две найлонови торби в ръцете. За да стигне до асансьора, трябваше да изкачи три стъпала, затова я попитах дали не иска да й помогна. Нелюбезно ми отвърна „Не“. И съпругът й не беше по-добър.

Нене Санфилипо? Хубав младеж, жизнен, симпатичен. Какво правеше? Правеше това, което правят младите хора на неговата възраст, когато са свободни.

И казвайки това, хвърли поглед на родителите си, придружен с въздишка. Не, тя, за съжаление, не беше свободна. Иначе щеше да сложи в малкия си джоб покойния Нене Санфилипо.

* * *

Трети етаж, петнайсети апартамент. Доктор Ернесто Асунто — зъболекар.

— Комисарю, тук е само кабинетът ми. Аз си живея в Монтелуза, идвам само през деня. Единственото, което мога да кажа, е, че веднъж срещнах господин Грифо с подута от абсцес лява буза. Попитах го дали има личен стоматолог, а той ми отговори „Не“. Тогава му подсказах да се качи тук, в моя кабинет. В замяна получих решителния му отрицателен отговор. Що се отнася до Санфилипо, ще ви кажа само едно нещо. Никога не съм го срещал, дори не знам как изглежда.

* * *

Започна да се изкачва по стълбището към горния етаж, когато му дойде на ум да си погледне часовника. Беше станало един и половина и при вида на този час условният му рефлекс се включи и го обзе ужасен глад. Асансьорът за нагоре мина покрай него. Реши героично да изтърпи глада и да продължи с въпросите, защото по това време беше по-вероятно да намери наемателите по домовете им. Пред шестнайсети апартамент стоеше дебел и плешив мъж с черна деформирана чанта в ръката, а с другата се опитваше да напъха ключа си в бравата. Видя комисарят да спира зад него.