Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 118

Професор доктор Ингро лежеше в кревата напълно облечен, включително с обувките. Не демонстрира никакво учудване, че вижда в стаята си непознат мъж, още повече въоръжен. Беше ясно, че го очакваше. Във въздуха се носеше миризма на застояло, пот и гранясало. Професор Ингро не беше вече човекът, когото комисарят си спомняше от онези два или три пъти, когато го беше виждал по телевизията. Сега беше брадясал, със зачервени очи и разчорлени коси.

— Решихте да ме убиете ли? — попита полугласно.

Монталбано не отговори. Все още стоеше неподвижно на вратата, а ръката, в която държеше пистолета, беше отпусната покрай тялото му, но така, че оръжието да се вижда добре.

— Правите голяма грешка — каза Ингро. Протегна ръката си към нощното шкафче (Монталбано го разпозна, защото го беше виждал във видеозаписа с голата Ваня), взе чашата, която стоеше върху него, и отпи голяма глътка вода. Разля малко върху себе си, защото ръката му трепереше. Остави чашата и заговори отново: — Все още мога да ви бъда полезен. — Стъпи с краката си на пода. — Къде ще намерите друг такъв способен като мен?

„Вероятно по-способен — не, но по-честен — да“ — помисли си комисарят, но не каза нищо. Остави Ингро да се пържи на собствения си огън. Но може би беше по-добре да му даде някакъв подтик. Професорът се беше изправил на крака, а Монталбано много бавно повдигна пистолета си и го насочи към главата му.

Тогава сякаш на доктора му отрязаха невидимата нишка, която го държеше, и той падна на колене, протягайки умолително ръце:

— Милост! Милост!

Милост? Същата, която имаше към онези, които беше поискал да бъдат заколени, точно така, заколени!?

Професорът плачеше. От сълзите и слюнките брадата му започна да блести. Това ли беше персонажът от романа на Джоузеф Кондрад, който си беше представял?

— Мога да ти платя, ако ме пуснеш да избягам — промърмори. — Сложи ръката си в джоба, извади оттам връзка ключове, подаде я на Монталбано, който дори не помръдна. — С тези ключове… можеш да вземеш всичките ми картини… цяло състояние са… ще станеш богат…

Монталбано не успя повече да се въздържи. Направи две крачки напред, повдигна крак и ритна професора в лицето, който падна назад, като този път успя да изкрещи: