Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 120

— От какво се опасяваш?

— Че ще покрият всичко. Ингро има много влиятелни приятели. А, още една услуга. В емисията в тринайсет часа извади на бял свят и другата история, кажи, но все така се придържай към неясните сведения, че укриващият се от правосъдието Якопо Синагра, наричан Япикину, трябва да е бил убит. Изглежда, е бил част от организацията, която е давала разпореждания на професор Ингро.

— Вярно ли е?

— Мисля, че да. И почти съм сигурен, че това е причината, заради която дядо му, Балдучо Синагра, е накарал да го убият. Обърни внимание на факта, че не е заради морални скрупули, а защото внукът му се е чувствал силен в съюз с новата мафия и е можел да го ликвидира когато си поиска.

* * *

Беше шест часа сутринта, когато най-после можеше да си легне. Беше решил да спи цялата сутрин. Следобед щеше да отскочи до Палермо, за да вземе Ливия, която пристигаше от Генуа. Успя да поспи около два часа, после телефонът го събуди. Беше Мими. Но комисарят заговори пръв.

— Защо тази нощ сте ме проследили, въпреки че аз…

— … се опита да ни изиграеш? — довърши мисълта му Ауджело. — Салво, как изобщо може да ти мине през ума, че Фацио и аз не схващаме какво си мислиш? Бях наредил на Фацио да не си тръгва от околностите на вилата, докато не получи друго разпореждане от мен. Рано или късно щеше да дойдеш. И когато ти излезе от дома си, тръгнах след теб. Струва ми се, че постъпихме добре.

Монталбано понесе удара и смени темата.

— Как мина?

— Пълна лудница, Салво. Всички се втурнаха, началникът на полицията, главният прокурор… А професорът говореше ли, говореше… Не можех да го спра… Ще се видим по-късно в полицейското управление и ще ти разкажа всичко.

— Моето име не е лъснало, нали?

— Не, бъди спокоен. Обяснихме, че сме минавали случайно покрай вилата и сме видели градинската и входната врата отворени, а това ни е накарало да се усъмним. За съжаление, убиецът е успял да избяга. До по-късно.

— Днес няма да идвам в полицейското управление.

— Лошото е — каза смутено Мими, — че утре пък мен няма да ме има.

— Къде ще ходиш?

— В Тиндари. Така или иначе, Беба трябва да ходи дотам заради работата си…

Нищо чудно по време на пътуването да си купи дори комплект тенджери, тави и тигани за кухнята.

От Тиндари Монталбано си спомняше само малкия загадъчен древногръцки театър и плажа с формата на ръка с розови пръсти… Ако Ливия останеше няколко дни, можеше да помисли и за екскурзия в Тиндари.

Бележка на автора

Всичко в тази книга — имена, фамилии (най-вече фамилии) и ситуации, е напълно измислено. Ако има някакво съвпадение, то се дължи на факта, че фантазията ми е ограничена.

Тази книга е посветена на Орацио Коста, мой учител и приятел.

1

1968 — година на протести и бунтове, организирани по света предимно от студенти. — Б.пр.