Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 115

Соколът беше спрял да се върти наоколо в кръг и сега, пикирайки, трябваше да се нахвърли върху жертвата си.

— А пък и трябва да сме сигурни, че лекарят, който прави операцията, е човек, на когото може да му се доверим, защото е способен…

— Като професор Ингро?

Той беше стигнал пръв до плячката, защото соколът не си беше давал много зор. Успя да обезвреди гранатата, която Синагра държеше в ръката си. Синагра сега не би могъл да каже, че за втори път е движил комисар Монталбано като кукла на конци. Старецът реагира искрено:

— Свалям ви шапка, комисарю, наистина ви свалям шапка. — И продължи: — Професор Ингро със сигурност е правилният човек. Казват ми обаче, че се е наложило да затвори болницата, която имаше тук, в Монтелуза. Изглежда, че и той, горкият, не е много добре със здравето.

— А докторите какво казват? Нещо тежко ли е?

— Все още не знаят, искат да са сигурни, преди да му назначат лечението. Но, комисарю мой красив, всички сме в божиите ръце!

И затвори.

След това най-накрая на вратата се позвъни. Монталбано тъкмо приготвяше кафето.

* * *

— Никой не охранява вилата — каза Мими, влизайки. — И само допреди половин час — времето, което ми беше нужно, за да стигна дотук, докторът беше сам.

— Твърде вероятно е обаче през това време някой да е отишъл при него.

— Ако е така, Фацио ще ме извести по мобилния телефон. Но веднага ми кажи, защо така изведнъж си се вторачил в професор Ингро?

— Защото все още го държат в безтегловност. Не са взели решение дали да го оставят да продължи да работи, или да го убият като семейство Грифо и Нене Санфилипо.

— Значи, професорът е замесен? — попита изумено Ауджело.

— Замесен е и още как! — каза Монталбано.

— И кой ти го каза?

Едно дърво, сарацинското маслиново дърво, би трябвало да е правилният отговор. Но Мими щеше да го помисли за луд.

— Ингрид се е обадила на Ваня, която била много уплашена, тъй като има много неща, които не проумява. Като например това, че Нене се е познавал твърде добре с професора, но никога не й го е казвал. Че когато съпругът й я заварил в леглото заедно с любовника й, нито се ядосал, нито се наскърбил. Само се разтревожил. А пък и тази вечер Балдучо Синагра ми го потвърди.

— О, боже! — каза Мими. — Какво общо има Синагра? И защо му е трябвало да шпионира?

— Не е шпионирал. Каза ми, че има нужда от присаждане на бъбрек, и се съгласи с мен, когато му препоръчах професор Ингро. Дори ми съобщи, че професорът не бил много добре със здравето. Спомняш ли си, че и ти ми каза същото? Само че ти и Балдучо придавате различно значение на думата „здраве“.

Кафето беше готово. Изпиха го.

— Виж — подхвана отново комисарят, — Нене Санфилипо е описал цялата история от ясно по-ясно.

— И къде?

— В романа си. Започва с преписването на страници от един прочут роман, после разказва историята, след това преписва друг откъс от известния роман и така нататък, все в този ред. Някаква история за роботи.

— И научна фантастика. Затова ми се стори, че…

— Влязъл си в капана, който Санфилипо е бил поставил. Неговите роботи, които той нарича Алфа 715 или Омега 37, са направени от метал и платки, но разсъждават като нас и изпитват същите чувства. Светът на роботите на Санфилипо е образ и подобие на нашия свят.