Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 100

— Господин французин, той не е тук.

— Мерси.

Набра домашния телефон на Мими. Остави го да звъни продължително, но не получи отговор. Нямаше друг избор и потърси в указателя номера на Беатриче. Тя отговори незабавно.

— Беатриче, Монталбано съм. Извини ме за нахалството, но…

— Искате да говорите с Мими ли? — прекъсна го кротко прекрасното създание. — Веднага ще ви го дам.

Тя изобщо не се беше смутила. За разлика от Ауджело, който веднага започна с оправданията.

— Знаеш ли, Салво, точно минавах пред входната врата на Беба и…

— Ама моля ти се! — помилва го великодушно Монталбано. — Най-напред ти извинявай, ако съм те обезпокоил.

— Какво безпокойство! Не си го и помисляй! Казвай.

По отношение на вежливостта дори в Китай нямаше да се справят така добре като него.

— Исках да те попитам дали утре, да кажем към осем, може да се видим в полицейското управление? Открих нещо важно.

— Какво?

— Връзката между Грифо и Санфилипо.

Чу Мими как си поемаше въздух като човек, който току-що е получил юмрук в корема. След това Ауджело, заеквайки, каза:

— Къ… къде си? Веднага ще дойда при теб.

— У дома съм. Но Ингрид е тук.

— Ааа… Моля те, въпреки това изстискай информация от нея, макар че може би след всичко, което ми каза, хипотезата с изневярата вече няма голяма тежест.

— Слушай, не казвай на никого къде съм. Сега ще си изключа телефона.

— Разбирам, разбирам… — каза съучастнически Ауджело.

Отиде да си полегне, куцукайки. Трябваше му близо четвърт час, за да успее да намери удобна поза за тялото си. Затвори очи, но веднага ги отвори — ама не беше ли поканил Ингрид на вечеря? Ами сега как щеше отново да се облече, да се изправи на крака и да излезе, за да отидат на ресторант?

Думата ресторант предизвика незабавното усещане за празнота в стомаха му. Откога не беше ял? Изправи се и отиде в кухнята. В хладилника се мъдреше дълбока чиния, пълна с барбуни в сладко-кисел сос. Върна се ободрен, за да си легне. Тъкмо заспиваше, когато чу входната врата да се отваря.

— Веднага се връщам — каза Ингрид от трапезарията.

Влезе след няколко минути, като държеше в ръцете си флаконче, ластичен бинт и още рула бинтове. Остави всичко върху нощното шкафче.

— Сега ще ти се реванширам — каза.

— За какво? — попита я Монталбано.

— Не си ли спомняш? Когато се видяхме за пръв път… бях си навехнала глезена, но ти ме доведе тук, направи ми масаж…

Сега вече си спомни. Докато шведката седеше полугола в леглото му, беше дошла Анна, инспектор от полицията, която беше влюбена в него. Тя се заблуди и стана голяма дандания. А Ливия и Ингрид бяха ли се срещали някога?

Може би да, в болницата, когато го бяха ранили…

Под лекия и продължителен масаж на шведката почувства, че не може повече да държи очите си отворени. Отпусна се в много приятна дрямка.

— Ставай! Трябва да те бинтовам. Дръж повдигната ръката си. Обърни се леко към мен.

Подчиняваше се с доволна усмивка, която се беше изписала върху устните му.

— Приключих — каза Ингрид. — След около половин час ще се почувстваш по-добре.

— А големият пръст? — попита със залепнала уста.