Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 98

Пред Монталбано се очертаха два пътя, по които да поеме — да се върне във Вигата и да поиска подкрепление или да се прави на разбивач на врати въпреки убедеността си за дългата и уморителна работа, която го очаква. Естествено, избра втория. Свали си сакото, взе ножовката, която, за щастие, беше купил от Трапани, и започна да реже веригата. След четвърт час ръката започна да го наболява. След около още половин час болката се разпростря в едната половина на гърдите му. След още един час разкъса веригата с помощта на железния лост и клещите. Беше плувнал в пот. Свали си ризата и я просна върху тревата с надеждата да поизсъхне малко. Седна в колата, за да си почине, но нямаше желание дори цигара да запали. Когато се почувства отпочинал, подхвана една от двете ключалки с връзката шперцове, които винаги носеше със себе си. Суети се около половин час, след което се убеди, че няма как да стане. С втората ключалка също не постигна никакъв резултат. Мина му през ума идея, която първоначално му се стори гениална. Отвори жабката на колата, грабна пистолета, вкара патрон в цевта, прицели се и стреля в по-високата от двете ключалки. Куршумът порази целта, отскочи в метала и облиза хълбока на Монталбано точно където преди години беше ранен. Единственият ефект от изстрела беше, че деформира отвора, в който влизаше ключът. Попържвайки всички светци по азбучен ред, комисарят върна пистолета на мястото му. Как така полицаите в американските филми винаги успяваха да отворят вратите по този начин? Свали си потника и го просна до ризата. Снабден с чук и длето, започна да дълбае по дървенията на вратата около ключалката, в която беше стрелял. След час реши, че е издълбал достатъчно и като побутне вратата с рамо, тя със сигурност ще се отвори. Отстъпи три крачки назад, засили се и я блъсна, но вратата дори не се помръдна. От удара болката в рамото и гърдите му се оказа толкова силна, че му потекоха сълзи. Защо ли тази пущина не се отваря? Разбира се, мина му през ума, че преди да започне да блъска вратата с рамо, трябваше да доведе и втората ключалка до състоянието на първата. Подгизналите му от пот панталони го дразнеха. Свали ги и ги простря и тях до ризата и потника. След още един час и втората ключалка се намираше в окаяно състояние. Рамото му се беше подуло и пулсираше. Опита с чука и железния лост. Необяснимо защо, но вратата не поддаваше. Изведнъж го обзе неудържима ярост и точно като в анимационните филмчета за Доналд Дък, започна да й нанася ритници и крошета, крещейки като луд. Куцайки, се върна при колата си. Левият крак го болеше, свали си и обувките. В този момент чу шум. Вратата, отново като в мултипликационен филм, беше решила сама да се предаде, падайки навътре в стаята. Монталбано се втурна нататък. Бившият обор, белосан и измазан, беше напълно празен. Нито мебел, нито къс хартия, нищо, ама нищо, като че ли никога не е бил използван. Единствено в долната част на стените имаше инсталирани множество електрически контакти и телефонни розетки. Комисарят остана да се взира в тази празнота и нищо не проумяваше. След това с настъпването на мрака реши да си тръгне. Хвана вратата и я подпря на касата, събра потника, ризата и панталоните си, захвърляйки ги на задната седалка, облече си само сакото и пускайки фаровете, потегли към Маринела, като се надяваше, че по пътя никой няма да го спре. Както беше казал онзи съпруг: „Изгубена нощ и женска рожба“.