Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 102

Ингрид стана, повдигна го и сложи възглавницата зад гърба му, така че да остане наполовина изправен. На Монталбано започваше да му харесва присъствието на медицинска сестра наоколо.

— Откъде имаш тази касета? — попита отново Ингрид.

— Моят заместник я е намерил в къщата на Нене Санфилипо.

— Кой пък е той? — попита Ингрид, като набърчи чело.

— Не си ли чувала за него? Онзи двайсетгодишният, когото застреляха преди няколко дни.

— Да, чух да се говори. Но откъде е имал тази касета?

Шведката беше напълно искрена, изглеждаше истински учудена от цялата тази история.

— Защото е бил неин любовник.

— Как така? Та той е бил още момче!

— Да. Никога ли не ти е говорила за това?

— Никога. Или поне никога не ми е споменавала имена. Ваня е много потаен човек.

— Как се запознахте?

— Знаеш ли, в Монтелуза добре омъжените чужденки сме аз, две англичанки, една американка, две германки и Ваня, която е румънка. Направихме си нещо като клуб, така, на шега. Ти знаеш ли кой е съпругът на Ваня?

— Доктор Ингро, специалист по трансплантация на органи.

— Хм, доколкото знам, не е особено приятен човек. Ваня, въпреки че е по-млада поне с двайсет години, за известно време е живеела добре с него. След това любовта между тях си отишла. Започнали да се виждат все по-рядко, а той доста често пътувал по света.

— Имала ли е любовници?

— Доколкото знам — не. Тя му е твърде вярна въпреки всичко.

— Какво означава „въпреки всичко“?

— Например че вече нямат интимна връзка. А Ваня е жена, която…

— Разбирам.

— Преди три месеца внезапно се промени. Едновременно стана много по-весела, но и много по-тъжна. Разбрах, че се е влюбила. Попитах я. Каза ми, че е вярно. От това, което разбрах, ми се стори, че се отнася най-вече за голяма физическа страст.

— Бих искал да се срещна с нея.

— С кого?

— Как с кого? С приятелката ти.

— От петнайсетина дни я няма.

— Знаеш ли къде е?

— В някакво селце близо до Букурещ. Имам адреса и телефонния й номер. Драсна ми два реда. Пише, че е трябвало да се върне в Румъния, защото баща й не се чувствал добре, след като изпаднал в немилост и вече не бил министър.

— Знаеш ли кога се връща?

— Не.

— Познаваш ли добре доктор Ингро?

— Виждала съм го най-много три пъти. Веднъж дойде у дома. Много елегантен тип, но антипатичен. Изглежда, има изключителна колекция от картини. Ваня казва, че колекционерството на картини е някаква болест. Похарчил е невероятни суми за тях.

— Помисли, преди да ми отговориш. Той в състояние ли е да убие или да накара някого да убие любовника на Ваня, ако разбере, че тя му изневерява?

Ингрид се засмя.

— Как не! Вече изобщо не му пукаше за Ваня!

— Не е ли възможно заминаването на Ваня да е било продиктувано от съпруга й, за да я отдалечи от любовника й?

— Това — да, би могло да се случи. Но ако го е направил, е било само за да избегне неприятните брътвежи и клюките. Не е мъж, способен да отиде по-надалеч.

Погледнаха се мълчаливо. Нямаше какво друго да се каже по въпроса. Изведнъж на Монталбано му мина през главата следната мисъл.

— Щом нямаш кола, как ще се върнеш?