Читать «Екскурзия в Тиндари» онлайн - страница 99

Хвана по-дълъг път, който обаче му спестяваше преминаването през Вигата. Трябваше да кара бавно, защото имаше бодежи в дясното рамо, чувстваше, че е подуто като самун хляб, току-що изваден от фурната. Спря колата на площадката пред вратата на дома си, стенейки, събра ризата, потника, панталоните и обувките си, загаси фаровете и излезе. Лампата, която осветяваше входната му врата, беше загасена. Направи две крачки напред и остана като парализиран. Точно встрани от вратата се виждаше сянка, някой го чакаше.

— Кой е? — попита ядосано.

Сянката не отговори. Комисарят направи още две крачки и я разпозна. Беше Ингрид, която го гледаше със зяпнала уста и облещени очи, но не успяваше да каже нито дума.

— След това ще ти обясня — почувства се задължен да промърмори Монталбано, опитвайки се да извади ключовете от джоба на панталоните си, които държеше в ръка.

Ингрид, която започваше леко да се съвзема, взе обувките от ръката му. Най-накрая вратата се отвори. На светлото тя любопитно го огледа и после попита:

— Да не си имал изпълнение с момчетата от бар „Калифорния Дрийм Мен“?

— Кои са пък тия?

— Мъжете, които правят стриптийз.

Комисарят не й отговори, свали сакото си. Като видя посинялото му рамо, Ингрид нито извика, нито поиска обяснения. Просто го попита:

— Имаш ли вкъщи нещо за облекчаване на болката?

— Не.

— Дай ми ключовете от колата си и се пъхай в леглото!

— Къде ще ходиш?

— Сигурно все още има някоя отворена аптека, нали? — каза Ингрид, вземайки също и ключовете за дома му.

Монталбано се съблече — оставаше му всъщност само да си свали чорапите и гащетата — и се пъхна под душа. Големият пръст на наранения му крак беше заприличал на средно голяма круша. Като излезе изпод душа, отиде да си погледне часовника, който беше оставил на нощното шкафче. Изобщо не беше забелязал кога е станало девет и половина. Набра номера на полицейското управление и веднага щом чу Катарела, който отговори на повикването, преправи гласа си и каза на френски.

— Ало? Мосю Юлб съм. Търся мосю Ауджело.

— Вие французин от Франция ли сте?

— Да. Търся мосю Ауджело, или както казвате вие — господин Ауджело.