Читать «Дъщерята на Клеопатра» онлайн - страница 4

Войникът се завтече да изпълни получената заповед, но в залите на двореца слугите вече се бяха втурнали в бягство. През отворената врата Александър изкрещя след тях:

– Страхливци. Страхливци!

Това обаче не ги трогна. Жените тичаха към вратите само с дрехите на гърба си, защото знаеха, че пристигне ли войската на Октавиан, няма да има милост. Войниците изнасяха безценни предмети от всички стаи, но никой не можеше да гарантира, че някой от тях ще стигне до мавзолея.

Майка ми се обърна към Хармион:

– Не е нужно да оставаш. Никой от нас не знае какво ще ни донесе тази вечер.

Хармион обаче смело поклати глава.

– Тогава нека се изправим заедно срещу тази неизвестност.

Майка ми погледна към Ирас. Момичето беше едва тринайсетгодишно, но погледът му бе изпълнен с решителност.

– И аз ще остана – прошепна то.

– Тогава трябва да си съберем нещата. Александър, Селена, вземете само една торба!

Втурнахме се тичешком през залите, но на прага на стаята ми Александър спря.

– Страх ли те е?

Кимнах уплашено.

– А теб?

– Не мисля, че Октавиан ще пощади някого. Борим се с него от цяла година, а нали помниш какво се случи с град Метул?

– Изгориха всичко. Дори добитъка и нивите със зърно, Сегестика обаче не я подпали. Когато я завладя, остави хората живи.

– А техните владетели? – напомни ми той. – Уби ги всичките.

– Но защо римската армия ще иска да причини зло на деца?

– Защото баща ни е Марк Антоний!

Обзе ме паника.

– Ами Цезарион?

– Той е син на Гай Юлий Цезар. От всички нас той се нимира в най-голяма опасност. Как смяташ, майка защо го изпрати надалеч?

Представих си как брат ни бяга към Индия. Как щеше да ни намери някога?

– А Антил? – попитах тихо. Макар че баща ни имаше деца от предишните си четири съпруги, както и от може би цяла дузина любовници, Антил беше единственият полубрат, когото познавахме.

Ако Октавиан наистина е толкова безмилостен, колкото казват, ще се опита да убие и Антил. Но твоя живот може би ще пощади. Ти си момиче. И може би, когато разбере колко си умна...

 Каква полза от ума, щом не може да спре настъплението им?

От очите ми потекоха сълзи. Вече не ме интересуваше, че плачът е детинщина.

Александър обгърна раменете ми с ръка, но когато Ирас ни видя застанали в коридора, тя изкрещя:

– Няма време! Събирайте си багажа!

Влязох в коридора и веднага започнах да търся книгата си със скици. После напълних торбата си с шишенца мастило и ненавити листи папирус. Когато погледнах към вратата, Александър стоеше до майка ни. Тя бе сменила гръцкия си хитон с традиционните одежди на египетска царица. Прозрачната ѝ рокля от синя коприна се спускаше до пода, а на врата ѝ блестяха нанизи от розови морски перли. На челото си носеше златната лешоядова корона на Изида. Представляваше истинско трептящо видение в синьо и златно, но макар че от нея би трябвало да се излъчва увереност на царица, погледът ѝ нервно пробягваше по лицата на прислужниците, които тичаха по коридора.