Читать «Дъщерята на Клеопатра» онлайн - страница 2

Друз. Втори син на Ливия и първия ѝ съпруг Тиберий Клавдий Нерон.

Клавдия. Дъщеря на Октавия и първия ѝ съпруг Гай Клавдий Марцел.

Клеопатра VII. Царица на Египет, майка на сина на Гай Юлий Цезар – Цезарион, както и на децата на Марк Антоний Александър, Селена и Птолемей.

Ливия. Съпруга на Октавиан, императрица на Рим.

Марк Антоний. Римски консул и пълководец.

Марцел. Син на Октавия и нейния първи съпруг Гай Клавдий Марцел.

Марцела. Втората дъщеря на Октавия и първия ѝ съпруг Гай Клавдий Марцел.

Меценат. Поет; приятел на Октавиан.

Овидий. Поет.

Октавиан. Император на Рим; от 16 януари 27 г. пр. Хр. известен като Август.

Октавия. Сестра на Октавиан; бивша съпруга на Марк Антоний.

Птолемей. По-малкият син на царица Клеопатра и Марк Антоний.

Селена. Дъщеря на царица Клеопатра и Марк Антоний.

Сенека  Стари. Оратор и писател.

Скрибония. Първата съпруга на Октавиан; майка на Юлия.

Тиберий. Син на Ливия и първия ѝ съпруг Тиберий Клавдий Нерон.

Тония. Втора дъщеря на Октавия и Марк Антоний.

Юба II. Нумидийски принц, син на победения цар на Нумидия Юба I.

Юлия. Дъщеря на Октавиан и първата му съпруга Скрибония.

Глава 1

Александрия

12 август 30 г. пр. Хр.

Играехме на зарове, докато очаквахме новините. Малките кубчета от слонова кост за миг се залепиха за дланите ми, докато ги хвърлях.

– Като змийски очи – измърморих и си повях с ръка. Дори полъхът на морския бриз в мраморните зали на двореца ни не можеше да разсее смазващата жега, обгърнала града.

– Твой ред е – каза Александър.

Майка ни не отговори и той повтори:

– Майко, твой ред е.

Тя обаче не слушаше. Беше обърнала лице към морето, към фара, построен от предците ни на юг, на остров Фарос. Ние бяхме най-великото семейство на света и можехме да проследим потеклото си чак до Александър Македонски. Ако баща ни спечелеше битката с Октавиан, Птолемеите можеше да управляват още триста години. Но ако пак загубеше...

– Селена! – изрече умолително брат ми, сякаш можех да накарам майка ни да обърне внимание на играта.

– Птолемей, вземи заровете! – наредих с остър глас.

Птолемей, който беше само на шест годинки, се усмихна широко.

– Мой ред ли е?

– Да – излъгах и когато той се засмя, гласът му отекна из зали, в които цареше безмълвие.

Погледнах към Александър и може би защото бяхме близнаци, разбрах какво си мисли.

– Сигурна съм, че не са ни изоставили – прошепнах.

– Ти какво щеше да направиш, ако беше прислужничка и знаеше, че армията на Октавиан идва?

– Не можем да знаем, че идва! – троснах се, но когато през залите отекна шум от сандали, майка ни най-накрая погледна към нас.

– Селена, Александър, Птолемей, връщайте се!

Зарязахме играта си и се свихме на леглото. Но се оказаха само прислужничките ѝ, Ирас и Хармион.

– Какво? Какво се случва? – попита майка ми.

– Група войници!

– От кои са?

– На съпруга ти! – провикна се Хармион. Служеше на семейството ни от двайсет години, но никога не я бях виждала да плаче. Сега обаче, докато затваряше вратата, забелязах, че бузите ѝ са мокри. – Носят новини, Твое величество, и се боя, че...