Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 248

— Нещата, описани от Крос — дългата коса, ноктите, олтара, откритото ходене по нужда. По онова време бяха станали истина. Симптоми.

— Книгата бе една фалшификация. Измислен боклук.

Продължихме да пътуваме.

— Белдинг е умрял в много удобен момент. А вие сте се изправили срещу Шарън и Шери.

— Природата твърде рядко действа по такъв благосклонен начин.

— Ако тя не го бе сторила, сигурен съм, вие щяхте нещо да измислите. Сега той ще остане една милосърдна личност в нейните очи. Никога няма да узнае, че е искал да я убие.

— Мислите ли, че ако разбере тази истина, това ще й бъде от полза — в терапевтично отношение?

Не отговорих.

— Ролята ми в живота е да разрешавам проблеми, а не да ги създавам. В този смисъл аз съм лечител. Точно като вас.

Аналогията ме засегна по-малко, отколкото очаквах.

— Грижата за другите наистина е била вашата задача, нали? Белдинг — всичко от сексуалния му живот до обществения имидж, а когато е станало трудно да се справяте, когато е започнал да ходи по нощен живот, вие сте били там, за да поемете административната отговорност. Сестра ви, Шери, Шарън, Уилоу Глен, корпорацията — това не тежи ли все пак на вашите плещи?

Въобразих си, че го виждам в тъмнината да се усмихва, сигурен бях, че докосва гърлото си и се мръщи, сякаш му бе твърде трудно да говори.

След няколко километра той каза:

— Взехте ли някакво решение, докторе?

— За какво?

— За по-нататъшно разследване.

— Всичките ми въпроси получиха отговор, ако това ви интересува.

— Онова, което искам да знам, е, ще продължите ли да ровите и да разрушавате онова, което е останало от живота на една много болна млада жена?

— Е, чак пък живот.

— По-добър от всяка алтернатива. За нея ще се грижат добре. Ще бъде пазена. А и светът ще бъде опазен от нея.

— А какво ще стане, след като вие си отидете от този свят?

— Има хора, компетентни хора. Цял куп на разположение. Всичко вече е отработено.

— На разположение ли? Белдинг бе каубой, той нямаше такива хора. Но след като умря, нещата се промениха. Щом като никой не произвеждаше патенти, наложи се да назначите съзидателна сила, да реорганизирате корпоративната структура. Това направи „Магна“ по-уязвима към външни атаки — наложи ви се да направите по-солидна основата на вашата власт. Най-голямата крачка в тази посока бе осигуряването на контрол и над трите щерки на Белдинг. Как накарахте Шери да се откаже от заплахите, че ще ви съди?

— Твърде просто. Заведох я на обиколка в централния офис на корпорацията — нашият изследователски и развоен център, най-висшето от предприятията ни, свързани с високите технологии. Съобщих й, че ще бъда щастлив да се оттегля и да я оставя да ръководи всичко — тя би могла да бъде новия шеф на „Магна“, да носи отговорността за петдесет и петте хиляди служители, хилядите проекти. Самата мисъл я ужаси — тя не бе момиче от интелектуален тип, не можеше да се оправя с една чекова книжка. Избяга от сградата. Настигнах я и й предложих алтернатива.

— Пари.

— Повече, отколкото тя би била в състояние да похарчи за няколко живота.