Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 247

— Първо си я застреляла. После си изсипала наркотика и алкохола в гърлото й. Една по-внимателна съдебномедицинска експертиза би установила, че тя е погълнала всичко това след настъпването на смъртта, но такъв анализ никога не е бил правен, защото чичо Били се е погрижил. Както и за всичко останало.

— Лъжи, всичко е лъжа, копеле!

— Не мисля, че е така, Шарън. А сега вече постигна всичко. Наслаждавай му се.

Отдалечих се от нея.

— Нищо не можеш да докажеш — каза тя.

— Знам — казах. Но вече бях близо до вратата.

Гъргорещ, клокочещ звук — единствената асоциация, която изникна в съзнанието ми бе преливаща клоака — се издигна от глъбините й. Тя вдигна водната чаша, замахна и ме замери.

Ако бе успяла да ме удари, сигурно щеше да ме рани. Свих се. Чашата се заби в стената и тупна на килима.

— Ти си деснячка. Най-малкото вече ми е известно от коя страна на огледалото съм наблюдавал.

Сведе поглед към ръката си, взря се в нея, сякаш тя я бе предала.

Напуснах. Дълго вървях пеш в мрака, докато престанах да чувам крясъците й.

33

Чух звука на бъгито, преди да го видя. Пърхане от криле на нощна пеперуда някъде вляво от мен. Фарове осветиха пустинята, като затворнически фенер.

След миг вече бе до мен.

— Влезте, докторе. — Скрибуцането на Видал. Самият той шофираше.

Когато заех своето място, насочи фенерчето си към кръвта по ръката ми. Пустинният въздух я бе изсушил до кафява коричка.

— Повърхностна — съобщих аз.

— Ще се погрижим за това, когато се върнем.

Неубедителен.

— Чухте всичко — казах аз.

— Необходим е постоянен контрол. Тя има нужда от грижи и наблюдение. Вие сам го видяхте.

— Голям почитател сте на принципа „Виж и разкажи“. Заведохте Шарън да види Джоан, като се надявахте, че това ще я разубеди. Показвайки ми Шарън, вие искате да ми запушите устата.

Той потегли.

— Какво ви кара да мислите, че отново ще постигнете успех?

— Длъжен съм да опитам.

Пресякохме пустинята. Бяха се появили още звезди, обливащи земята с ледена светлина. Придаваха й гланц.

— Кога умря Белдинг?

— Преди години.

— Преди колко години?

— Преди момичетата да се съберат отново. Точната дата важна ли е?

— За Сийман Крос е била важна.

— Сега не става дума за Крос, нали?

— Каква бе диагнозата?

— Болестта на Алцхаймер. Преди лекарите да ни дарят с този термин, ние я наричахме старост. Прогресираща форма на склероза.

— Трябва да е предизвикала сътресения в корпорацията.

— Да, но от друга страна имахме време да се подготвим. Появиха се ранни сигнали — забравяне, блуждаещо внимание — но той винаги си бе ексцентрик. Неговата странност го прикри за известно време. Контактът му с Крос бе първото нещо, което ме накара да си взема бележка — то бе напълно извън стила му. Леланд винаги бе обсебен от мисълта за неприкосновеност на личния му живот, ненавиждаше всички журналисти. Промяната в характера бе показателна за нещо доста лошо.

— Като фазата на плейбоя, която предшестваше пълното му оттегляне.

— По-сериозно. Това бе постоянно. Органично. Разбрах, че той е оставил съзнанието си да му се изплъзне и вече искаше да бъде обезсмъртен.