Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 249

— Сега е мъртва. Няма нужда повече да се плаща.

— Докторе, вие имате изключително наивна гледна точка за живота. Парите са средство. А корпорацията успя да оживее и ще оживее със или без мен, или когото и да е друг. Когато нещата добият определен размер, те се превръщат в постоянни. Човек може да изкопае езеро, но не и океан.

— Какъв е краят?

— Ритъм. Баланс. Всичко трябва да продължи да работи — определена екология, ако желаете.

След няколко минути.

— Не отговорихте на въпроса ми, докторе.

— Повече нищо няма да разравям. Какъв смисъл би имало?

— Добре. Ами вашият приятел — детективът?

— Той е реалист.

— Това е добре за него.

— Вие все пак ще ме убиете ли? Ще накарате ли Хюмъл да си свърши работата?

Той се засмя.

— Разбира се, не. Колко удивително, че все още имате такова мнение за мен. Не, докторе, не се намирате в опасност. Какъв смисъл би имало?

— Един ми е известен — семейните ви тайни.

— Последовател на Сийман Крос? Още една книга?

Отново смях. Превърна се в кашлица. След няколко километра се появи ранчото, съвършено и нереално като филмов декор.

— Като стана дума за Роял Хюмъл бих искал да знаете нещо. Той повече няма да работи в управлението по сигурността. Вашият коментар по повод смъртта на Линда ме накара да се позамисля — удивително какво може да направи неопитният поглед към миналото. Роял и Виктор бяха професионалисти. Нещастни случаи не би трябвало да стават при професионалистите. В най-добрия случай, те са проявили немарливост. В най-лошия… Дарихте ме с проникновение на стари години, докторе. Затова съм ви дълбоко задължен.

— Само теоретизирах, Видал. Не желая ничия кръв да тежи на съвестта ми, дори и тази на Хюмъл.

— О, за бога, ще престанете ли да бъдете мелодраматичен, млади човече! Ничия кръв не е заложена на карта. Роял просто има нова работа. Ще чисти курниците на пиленцата ни. Всеки ден трябва да изравя по няколко тона гуано. Той вече поостаря, кръвното му е много високо, но ще се справи.

— Ами ако откаже?

— О, няма да го стори.

Насочи колата към празната кошара.

— Вие дадохте снимката на мълчаливия партньор на Круз. Момичетата са били снимани ето там.

— Забележителни неща може да изрови човек от старите тавани.

— Защо? Защо допуснахте Круз да продължи толкова време?

— Доскоро смятах, че така помага на Шарън — помага и на двете. Той бе чаровник, притежаваше дар слово.

— Но изсмукваше пари от сестра ви, преди да срещне Шарън. Двайсет години шантаж и игра със съзнанието.

Остави бъгито да работи на празен ход и ме погледна. Целият чар бе изчезнал. Забелязах същата ледена суровост в очите му, която току-що бях открил в тези на Шарън. Гени… Колективното подсъзнание…

— Бъди такъв, какъвто е възможно, докторе.

Подкара бързо, спря бъгито и го паркира.

Слязохме и тръгнахме към верандата. Двама мъже в тъмно облекло и авиаторски маски чакаха изправени. Единият държеше тъмно парче еластична материя.

— Моля ви, не се плашете — каза Видал. — Това ще бъде свалено веднага щом стане безопасно и за вас и за мен. Ще бъдете закаран здрав и читав. Опитайте да се наслаждавате на пътуването.