Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 245

— Сега съм пречистена. Свободна. Готова за теб, Алекс. Готова съм всичко да ти дам, да ти се отдам всецяло така, както не съм го правила с никого. Толкова дълго очаквах този миг, Алекс. Не предполагах, че някога ще настъпи. — Тя протегна ръка към мен.

Сега бе мой ред да стана и да закрача из стаята.

— Твърде много неща трябва да осмисля.

— Знам, скъпи, но разполагаме с толкова много време. С цялото време на света. Свободна съм вече.

— Свободна и богата. Никога не съм гледал на себе си като на пленник.

— О, ти няма да бъдеш. Наистина не съм наследница. Според завещанието на господин Белдинг всички пари трябва да останат в корпорацията.

— Докато — казах аз, — чичо Били се разпорежда с всичко, с начина, по който се отнася към теб, вероятно животът ти е станал прекалено луксозен.

— Не, не трябва да е така. Аз не се нуждая от него. Парите никога не са имали значение за мен — нито сами по себе си, нито заради нещата, които могат да купят. Това бе нейна работа. Когато разбрала коя е всъщност, направо полудяла, започнала да крещи на чичо Били, обвинила го, че я е обрал и заплашила да го даде под съд. Каква алчност — та тя вече имаше много повече, отколкото се нуждаеше. Тя дори се опита да ме накара да застана на нейна страна, но аз отказах. Това съвсем я ожесточи.

— Колко далече стигна тя със заплахите?

— Не много. Чичо Били успя да я успокои.

— Как?

— Нямам понятие. Но да не говорим повече за нея. За пари или за нещо лошо. Тук съм с теб. В това прекрасно място, където никой не може да ни намери или омърси. Ти, аз и Шърлий. Ще станем едно семейство, ще бъдем заедно завинаги.

Тя тръгна към мен, с устни разделени в очакване на целувка.

Задържах я на една ръка разстояние.

— Не е толкова простичко, Шарън.

Очите й се разшириха.

— Аз… аз не разбирам.

— Има проблеми. Някои неща не се връзват.

— Алекс. — Сълзи. — Моля те, не си играй с мен, не и след всичко, което преживях.

Опита се да се притисне към мен, аз я задържах на разстояние.

— О, Алекс, не постъпвай с мен по този начин, моля те. Искам да те галя, а ти да ме прегърнеш!

— Убийството на Круз от Шери не е било заради партито — то може би е преляло чашата, но тя го е планирала, платила е на Ди Джей Расмусен две седмици по-рано. Хиляди долари. Напомпала го за великото дело.

Тя изпъшка, завъртя се, за да се освободи от прегръдката ми. Все още я стисках здраво.

— Не. Не, не вярвам на това! Колкото и да бе лоша, това не може да е истина!

— И все пак е истина. А ти го знаеш по-добре от всеки друг.

— Какво искаш да кажеш? — И ненадейно лицето й — това безупречно лице — погрозня.

Погрозня от ярост. Провал на раздвоената личност…

— Искам да кажа, че ти си го организирала. Подтикнала си я. Изпратила си й дисертацията отпреди шест години и си потвърдила най-лошите й предчувствия.

Очите й подивяха.

— Да се провалиш в ада дано!

Тя се извиваше, мъчеше се да се освободи.

— Знаеш, че е истина, Шарън.

— Разбира се, не е истина. Тя не четеше. Бе глупаво момиче, не обичаше книгите! А и ти си глупак, щом дори си позволяваш да кажеш нещо подобно!