Читать «Директивата» онлайн - страница 155

Това беше стратегически ход, който бях научил от него и използвал един-два пъти с огромен успех. Когато си загазил, реагираш толкова прекалено разкаяно, че човекът, пред когото си сгрешил, иска само неудобното положение да свърши и да се увери, че няма да се гръмнеш. В края на изпълнението жертвата ти казва да не бъдеш толкова строг към себе си и те потупва по гърба, забравила за прегрешението.

— Престани! — срязах го.

— Можем да избягаме, Майк. Да се махнем оттук и да си дадем време да помислим.

— Няма да бягам, Джак. Не искам да те виждам повече.

— Защо? Осигуриха ли ти прикритие за удара?

— Всичко ще бъде наред.

— Ще можеш ли да уредиш и мен?

— Сериозно ли говориш?

— Да — кимна брат ми.

— Невероятен си. Няма да те издам на полицията. Би трябвало, но няма да го направя. И няма да застана на огневата линия заради теб. Приключих с оправянето на грешките ти.

— Но Блум изглади всичко, нали?

— Така мисля, но не знам къде попадаш ти в уравнението.

— Хубаво. — Той се опита да си придаде нехаен вид за момент. Знаех, че крои нещо.

— По дяволите, Джак. Кажи какво си наумил.

— Добре. Ти винаги си постигал компромиси, нали?

Изпъшках.

— И винаги залагаш на сигурно — продължи той.

Вгледах се в изражението му.

— Избягал си с фалшивата директива? — попитах.

— Да. Разбира се. Колко пъти получаваш нещо сигурно?

— Тогава какво искаш, по дяволите?

— Ами… нещата не минаха много добре, както можеш да предположиш. И като имам предвид, че вината не е точно твоя, но… Все едно. Помислих си, че може да ми помогнеш да оправя нещата.

— Кои неща?

— Ами, взех малко назаем. На сигурно. А тези хора са сериозни, Майк. Знам, че искам много, но…

Поклатих глава. Бях на границата между справедливия гняв и възхищението от дързостта на този човек.

— Не ми искаш пари. Кажи ми, че не ми искаш пари.

— Не е задължително, но има…

— Престани.

— Но тези хора наистина са сериозни, Майк.

Тръгнах по кея. Половината дъски бяха изгнили. В края поскърцваше трийсетгодишна моторна лодка.

— Къде отиваш? — попита Джак.

Подпрях се с ръка на планшира и скочих в лодката.

— Съжалявам, Майк. Какво друго мога да кажа?

Извадих дъска вдясно от щурвала.

Джак се качи в лодката.

— Животът ти, Джак. Провалил си го. Започни наново.

— Разбирам, Майк. От мен зависи. Ще се оправя. Но не знам дали ще мога… — Гласът му потрепери, но той го овладя. — Може да ме хванат за удара в Банката. И онези, на които дължа парите. Нуждая се от помощ.

- Всичко, което ти дължа като брат, е изплатено напълно, при това многократно. Мога да ти дам само преднина. Ето ти ключа — отговорих и посочих контролните уреди до щурвала. — Запалваш двигателя, подаваш тяга и потегляш. Завий надясно към канала. Движи се вляво от зелените шамандури. В Норфък може да поемеш по канала покрай Атлантическия океан. Ще те отведе чак до Кий Уест, без да навлизаш в сини води, и оттам всичко зависи от теб. Не ми пука. Но цялата история може да не е благоприятна за теб, затова предлагам повече да не стъпваш в Съединените щати.

— Такъв съм си, Майк. Не мога да го превъзмогна. Хората не се променят. Щом си мошеник…