Читать «Директивата» онлайн - страница 156

— От личен опит знам, че това са глупости. Братът, когото познавах, е мъртъв. Прав ти път. Обичам те, Джак. Още една дума, и ще те убия, но все още те обичам, Джак. Започни наново. Промени живота си.

Слязох от лодката.

Той ми подаде ножа, който ми беше взела Блум, ножа от Ню Йорк. Джак сигурно го беше откраднал от нея.

Поклатих глава, обърнах се и тръгнах по дъските.

Джак не каза нищо. Остави ме да тръгна.

Обърнах се чак след четиристотин метра, докато вървях покрай брега. Джак беше угасил сигналните светлини. Едва го виждах, докато лодката се плъзгаше по черната вода и изчезваше в далечината.

55.

Очаквах, че спектакълът на вашингтонския скандал ще ме погълне напълно, че новинарските микробуси ще се тълпят пред дома ми, че ФБР ще се развихри, ще залови всяко корумпирано длъжностно лице, ще изземе всички твърди дискове и файлове от офисите на Блум и лека-полека ще стигне от главорезите и до поръчителите по високите места, които са й помогнали да се измъкне безнаказано. Представях си оставки и отхвърляне на обвиненията на пресконференции, фотографи, коленичили около подиума в Сената, когато разследването достигне кулминацията си, и публично порицание на извършителите, докато се раздава правосъдие.

Не се случи нищо подобно. Емили Блум се появи на следобедна конференция заедно с един помощник главен прокурор и агент на Тайните служби и тримата съобщиха за успеха си в един от най-големите случаи за пране на мръсни пари в историята на Министерството на правосъдието, ярък пример за ефективността и ефикасността на партньорството между частния и публичния сектор в правораздаването.

Това беше цената, която платих за моя живот и за живота на Ани и баща ми. Някак съумях да не повърна, докато гледах целия този цирк по телевизията. Месеци наред, докато наблюдавах развитието на историята и ставах свидетел как Блум разпръсва магията си, докато маневрира покрай истината, аз не можах да се отърся от чувството за нечистоплътност, което сякаш беше полепнало като олио по кожата ми.

Разбира се, имаше въпроси, слухове и подмятания за по-дълбоки тайни, но наближаваше сезонът на изборите. Имаше по-важни новини, например, че е умряло кучето на президента. Обичайната вманиаченост по политическата тактика, напереността и победата изпълваха вестниците. Пресата продължаваше напред.

Кларк беше осъден на две години затвор и доброто му име беше опетнено. Не знаех как можеш да заложиш абсолютно погрешно на пазарите и пак да бъдеш обвинен в търговия с вътрешна информация. Това не говореше добре за уменията му на инвеститор, но като имах предвид всичко, което знаех за Уолстрийт, предположих, че ще минат най-малко шест години, докато хората отново започнат да му доверяват парите си.

Отбягвах Блум на приемите и коктейлите, но не отстъпвах от искането си. Линч трябваше да отговаря за убийството на Сакс, иначе щях да завлека в калта всички. Тя ми каза, че се е погрижила.

Линч се пенсионира веднага след удара в Банката на Федералния резерв и се премести в Ню Мексико. Предполагаше се, че в Министерството на правосъдието се води разследване срещу него. Поразпитах тук-там и научих, че случаят му е „препратен във Флорида“. Бяха го възложили на агент или помощник държавен прокурор, който щеше да се пенсионира след една-две години. Сигурно му бяха казали нещо като: „Ето ти папката. Не се престаравай. Едно обаждане седмично и го записвай в папката. Ако някой пита нещо, кажи: „Не коментирам текущи разследвания.“ Това щеше да спечели време, докато всички забравеха какво се е случило.