Читать «Директивата» онлайн - страница 153

Сложих си колана и го закопчах, докато излизахме от фоайето. Блум чакаше пред стълбите, подпряла се на капака на джипа си.

— Ти ли остави проклетата бележка? — попита тя.

— Да.

— Ти си истински кошмар. Забавлява ли се там вътре? — Кимна към централата на Тайните служби.

— Както никога през живота си. Е, сега какво?

— Ще ти обясня всичко по-късно — отговори тя и ми даде служебна карта.

Охранителна фирма „Блум“

Майкъл Форд

Специален следовател

Отдолу имаше карта от пластмаса и метал. Обърнах я и видях метална пластинка на гърба. Беше същата карта, която бях намерил в дома на Джак преди седмица, в началото на целия този кошмар.

— Няма да работя за теб.

— Неофициално можеш да правиш каквото искаш. Но официално ще трябва да си помислиш пак. Защото като член на отдела за контролно проникване на „Охранителна фирма Блум“ ти се представи възхитително в проверката на нашия екип за контролиране на физическия достъп в Банката на Федералния резерв в Ню Йорк.

— Шегуваш се.

— Това е историята. Има и друго — ужилването под прикритие за разобличаването на клиентите на Кларк. Или можеш да ми върнеш картата и да си опиташ късмета с агентите горе. И с Комисията по ценните книжа, ФБР, вашингтонската полиция и нюйоркската полиция. Пропуснах ли някого?

— Може да остана за малко във фирмата ти — отвърнах и пуснах картата в джоба си. — Те наистина ли повярваха?

— Разбира се. Единствените скандали, за които чуваш, са елементарни случаи, например някой смешник конгресмен, който не може да си държи гащите вдигнати или става прекалено алчен. Тези хора са изолирани. Има групи по интереси, които може да използваш като посредници. Щетите са овладени. Но никога не стигаш до нещо като това сега, истинската корупция и хората зад нея. Всеки във Вашингтон трябва да играе по тези правила, независимо дали му харесва или не. Всеки е съучастник, защото му плащат.

— Ще потвърдя историята ти, но никой да не закача Ани или баща ми.

— Разбира се — отговори Блум. — Сега вече няма смисъл. И без това бяха само заплахи.

— И Линч, както и да е истинското му име, ще плати за убийството на Сакс.

— Съгласна съм. Той и без това става малко труден за контролиране. Нещо се е случило, когато съпругата му е починала. Той наистина е стигнал до дъното.

— Но как се дава под съд корумпиран агент на ФБР? Той знае всичко. Няма да се предаде без съпротива.

— Има начини тези неща да се уредят от само себе си. Линч ще получи каквото заслужава. Гарантирам го. Е, имаме ли сделка?

Споразумението беше грозно, но много по-добро от възможностите ми за избор преди девет часа.

— Да — отговорих.

— Добре дошъл на борда, Майк. И ако търсиш вълнение, може да помислим да удължим договора ти. Обади ми се по всяко време.

— Приключих с вълнението. Единственото ми желание е да се прибера у дома. Взе ли джипа ми? Оставих го край реката.

— В гаража е в Джорджтаун. Искаш ли да те закарам?

— Ще отида пеша. Имаш ли мобилен телефон, който да ми дадеш назаем?

Тя направи знак на Себастиан, който ми даде един от неговите.

— Нещо друго? — попита Блум.