Читать «Детето на нощта» онлайн - страница 8

Дензър се засмя неволно. Да, той е най-важен. А можеше да стигне при него в Корина само за два дни, ако прелети цялото разстояние. Вечеря в „Гарвановото гнездо“ с Незнайния воин на чаша от червеното вино на Блекторн - това щеше да е приятно.

Реши да тръгне от Дордовер още призори. Пресегна се към звънчето, за да поиска да запалят камината. Имаше още много работа. Усмивката му се стопи. Маговете от Дордовер щяха да упорстват в издирването, а той не би рискувал те да се доберат първи до Лиана. Писмото го успокояваше, че това едва ли мо­же да се случи, но как можеше да е сигурен? И тъкмо онези, от които Ериан бе търсила помощ, бяха заплаха за дъщеря му.

Имаше още нещо, и то твърде важно, което долавяше смътно, но все не успяваше да го извлече от подсъзнанието си. Беше свързано с пробуждането на дарбата...

Силен повей раздруса прозорците, но спря тутакси. Дензър вдигна рамене, седна до бюрото и започна внимателно да прег­лежда книжата по него.

* * *

Корина гъмжеше от хора. Търговията вървеше чудесно през цялото лято и не се усети голямо затихване с настъпването на новия сезон, само понамаляха пътешествениците и пътуващи­те работници, които се местеха на топло в Южния континент.

Две години след края на войната упорито се носеха слухове за още битки, повишаване на данъците и ново нашествие на запад­няците, но най-сетне спокойствието со завръщаше По доскоро пус­тите кейове и пазарища в града сега сякаш се тълпяха всички тър­говци, решени да се възползват и от най-нищожния шанс за пе­чалба. Пазарите не затваряха до късно, денем и нощем акостира­ха все повече кораби, а в странноприемниците, гостилниците и хановете не бяха виждали такова оживление от годините на разц­вет за Търговския съюз на Корина. Разбира се, разприте между бароните бяха започнали отново и за наемниците пак настъпиха добри времена. Но Гарваните вече не участваха в сражения.

„Гарвановото гнездо“, разположено недалеч от централния пазар, се пълнеше от ранни зори с поднасянето на закуската та чак до късна вечер, когато от печените прасета оставаха само костите и загоряла мазнина по шишовете.

Незнайния воин изпроводи последния пияница, затвори вра­тата и се обърна да огледа кръчмата. Зърна отражението си в едно от малките огледала, закрепени на колоните в залата. Кол­кото и късо да бе подстригана косата му, личеше как посивява до оттенъка на очите, обаче очертанията на челюстите му оста­ваха все тъй резки. А скритото под бялата риза и тъмнокафя­вия панталон могъщо тяло запазваше цялата си сила благода­рение на упорити занимания. Тридесет и осем години... Не му тежаха, но пък той вече не участваше в битки. Имаше си пре­достатъчно причини да се оттегли.

Стражата удари клепалото, за да отбележи първия час от но­вия ден, но щяха да минат поне още два часа преди той да влезе през вратата на собствения си дом. Надяваше се Диера този път да изкара по-спокойна нощ с малкия Джонас. Болките в стома­ха тормозеха момченцето и то беше доста сърдито през повече­то време.