Читать «Детето на нощта» онлайн
Джеймс Баркли
Джеймс Баркли
Детето на нощта
Посвещавам тази книга в памет на Стюърт Бартлет
- истински верен приятел за мен,
прекрасен съпруг за Вив и баща за Тим, Ема, Клер и Ник.
Стюърт, липсваш на всички ни.
Това е за теб.
Пролог
Джарин бе ловил риба в земите северно от Зъбите на Сунара през целия си дълъг живот. Познаваше изтънко реда на приливите иютливите, както и сприхавите прищевки на вятъра. Знаеше колко прекрасно може да бъде усамотението. Заложи примамките и пусна въдиците на завет в дълбоко заливче и сега оставаше чудесното очакване - времето, което толкова обичаше. Сви единственото платно на малката лодка и се излегна по гръб, полюшван леко от вълничките.
Отвори стомната с вино, смесено с вода, извади дебела филия с шунка от торбата и подреди всичко до себе си. Загледа се във великолепната синева на небето, пресечена от тънки ивичести облачета.
Сигурно бе задрямал, защото рязко се сепна - усети как лодката се завърта някак странно. Слънцето се бе изместило малко наляво. Нещо нарушаваше съвършенството на деня, а далечен рев дразнеше слуха му.
Подпря се на лакти, вдигна глава и почовърка с пръст в лявото си ухо. Не чуваше никакви птици наоколо. През годините така привикна към резките крясъци на кръжащите чайки, че тези звуци не привличаха вниманието му. Но в този миг мълчанието на птиците го смути. Животните имат остър усет.
Съзнанието му се избистри от сънливостта. Нещо не беше наред наоколо. Небето си оставаше прекрасно, ала въздухът натежа като пред дъжд. А водата завличаше лодката навътре, макар че беше време за прилив. И грохотът май отекваше от върховете навътре в сушата - неземен шум, който така го уплаши, че чак го присви стомахът.