Читать «Детето на нощта» онлайн - страница 6

Сгъна писмото и го пусна в скута си, после вдигна поглед към Вулдарок. Дебелият Господар на Кулата в Дордовер още се пре- потяваше, след като го придружи до жилището на Ериан. Вул­дарок пристъпи неловко под пронизващия поглед на госта.

- Шест седмици... За какво пропиляхте толкова време, по дяволите?

Дебелакът попи с кърпа челото си и я плъзна нагоре по пле­шивото теме.

- Търсихме. Мъчим се да ги открием и не прекратяваме уси­лията си. Те са от Дордовер.

- Но освен това са мои съпруга и дъщеря, макар че в момен­та не живеем заедно. Не сте имали право да криете от мен вест­та за изчезването им дори един-единствен ден.

Дензър огледа кабинета, купчините скрепени с върви книжа, книгите и пергаментите, наредени прилежно по лавиците, под- рязаните фитили на свещите и фенерите, плюшеното зайче, сло­жено грижливо върху възглавничка. Толкова неприсъщо за Ери­ан, която се наслаждаваше на безпорядъка, докато работеше. Ли­чеше, че не са я отвели против волята ѝ. Разтребила е, защото е имала намерение да не се връща дълго. А може би никога.

- Не е толкова просто - предпазливо възрази Вулдарок. - Има си процедури и правила...

Дензър се надигна устремно от креслото и почти изблъска Господаря на Кулата.

- Не си и помисляй да ми пробутваш тези глупотевини - зас­търга гласът му. - Проклетата ви гордост и интригите във ва­шия Кворум са ме лишили от възможността да издирвам дъ­щеря си и любимата си цели шест загубени седмици! И какво по-точно постигнахте с вашето търсене?

Дензър виждаше как нови капки пот избиват по месестото зачервено лице на Вулдарок.

- Намирахме неясни следи. Чухме слухове, че са ги видели тук или там. Нищо определено.

- Значи ви бяха нужни шест седмици за „нищо определено“? При цялата внушителна мощ на Дордовер?

Дензър млъкна, щом долови как присвитите очи на Вулда- рок гузно се отвърнаха встрани. Магът от Ксетеск се усмихна и отстъпи крачка назад, пръстите му разсеяно се плъзнаха по куп­чинка листове.

- Тя ви е сварила неподготвени, а? Всички вас... - Той се зас­мя. - Изобщо не сте подозирали, че може да си тръгне, нито накъде ще се отправи, нали?

Вулдарок премълча и Дензър кимна.

- И какво направихте? Изпратихте магове и войници в Лис- терн? В Корина? В Чернотрън? Може би дори в Ксетеск. А пос­ле? Претърсихте горите наоколо, изпратихте вестоносци в Гиернат и Джейдън?

- Земите, които трябваше да претърсим, са обширни - сдър­жано отбеляза Вулдарок.

- Но при цялата ви безмерна мъдрост никой от вас не е бил тол­кова прозорлив, че да я опознае достатъчно и да се досети накъде би могла да се запъти? - Дензър цъкна с език и се чукна с пръст по слепоочието. За миг злорадо му олекна, че вижда Вулдарок тол­кова смутен. - Липсва ви усет, а? И накрая пратихте човек да ме доведе, та аз да разбера. Но толкова се забавихте... И защо?

Господарят на Кулата пак изтри лицето и ръцете си с кърпа­та, после я прибра.

- Колкото и близко да си свързан с Ериан и Лиана - подхва­на той, - двете бяха под закрилата на Дордовер. Длъжни сме да се грижим за доброто си име, да се придържаме към правила­та. Искахме да ги върнем без излишен... шум.