Читать «Детето на нощта» онлайн - страница 10
Джеймс Баркли
- С това е свършено - усмихна се той на Томас. - Предпочитам да бърша пода, вместо да се бия. Така рискувам само да ми се схване гърбът.
- Тогава защо си настръхнал?
- Дензър идва насам. Долових го. Както винаги.
- Виж ти... Кога? - понамръщи се Томас.
- Скоро - сви рамене Незнайния. - Съвсем скоро.
Роб, синът на Томас, влезе през задната врата, която водеше към конюшните. През последните години възторженият юноша се бе превърнал в силен и разсъдлив младеж. Зелените му очи проблясваха на лицето с високи скули под късата кестенява коса. По тялото му изпъкваха мускулите, заякнали от неуморния труд около конете, седлата и каруците. По добродушния си нрав Роб беше пълно подобие на своя баща.
- Всичко ли е прибрано и заключено? - обърна се Томас към него.
- То се знае - отвърна Роб, пристъпи към тезгяха и взе втората кофа и дългата дръжка с увит около напречника парцал. - Хайде, старче, лягай си, остави на младите да разтребват - добави, ухилен до ушите.
Незнайния се усмихна.
- Доста време мина, откакто някой ме е причислявал към младите.
- Е, в сравнение с него... - кимна Роб към баща си.
Томас довърши бърсането на тезгяха и пусна парцала в кофата.
- Добре де, старчето ще се вслуша в съвета на младока. Ще се видим утре.
- Лека нощ, Томас!
- Лека нощ, татко!
- Аз ще се заема с масите - каза Незнайния на Роб, - ти почисти пода и огнищата.
Преполовяваха работата, когато ги прекъсна трескаво тро- пане по входната врата. Незнайния изпухтя.
- Май знам кой е. Роб, погледни има ли гореща вода за кафе, моля те. И отскочи до килера за чиния с повечко хляб и кашкавал.
Младежът опря дръжката с парцала в ъгъла и се шмугна припряно зад тезгяха. Незнайния дръпна резетата и отвори. Дензър залитна и едва не се свлече в ръцете му.
- Богове! - възкликна огромният мъж. - Дензър, какви си ги вършил?
- Летях - отвърна магът. Облещените му очи бяха хлътнали, лицето му белееше вледенено. - Ще ми помогнеш ли да вляза на топло? Малко съм премръзнал.
- Хъмм... - проточи Незнайния.
Замъкна треперещия Дензър в задната стая, придърпа кресло към незапалената камина и настани мага на меката тапицерия. В стаята нямаше особени промени. Под плътно затворените капаци на прозорците бяха сбутани масата и столовете, покрити с бяло платнище. Тази маса пазеше спомени за пиршества и трагедии, а Незнайния винаги се натъжаваше, като се сетеше как на нея бе лежал трупът на Сирендор Ларн, най- добрия приятел на Хирад.
Креслата още бяха наредени в полукръг пред камината, но Незнайния ги разместваше всеки ден, за да се упражнява в усамотение с прословутия си двуръчен меч. От опит се бе уверил, че животът в Балея всеки миг може да ти поднесе някоя изненада.
Роб отвори вратата с крак - с едната ръка крепеше поднос с каничка, над която се виеше пара, чаши и отрупана с храна чиния, с другата носеше лопата, пълна с тлееща жарава. Незнайния взе всичко и му кимна с признателност.
- Не се притеснявай за чистенето, аз ще довърша - каза му Роб.
- Благодаря ти.
- Той добре ли е?
- Малко е премръзнал - успокои го Незнайния, макар да беше сигурен, че не само студът мъчи Дензър.